Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Не виждам връзка между Невада и Аляска — вметна Фосет.

— По време на пренасянето му по релсов път от арсенала в околностите на Денвър — намеси се Сандекър, — един от закритите товарни вагони, съдържащ близо четири хиляди литра нервнопаралитично вещество, изчезна. Все още не е намерен и не е ликвидиран.

— Ако наистина е разпръснато това нервнопаралитично вещество, в случай че бъде открито, какъв е процесът на премахването му?

— За нещастие — сви рамене Сандекър — настоящото ниво на методите в ограничаването и в пречиствателната технология, както и физикохимическите характеристики на нервнопаралитичното вещество S е такова, че веднъж то влезе ли във водата, много малко може да се направи, за да се мелиоризира тя. Единствената ни надежда е да пресечем източника, преди той да изпусне толкова отрова, че да превърне океана в помийна яма, лишена от всякакъв живот.

— Има ли някакви сведения откъде е дошло? — попита президентът.

— По всяка вероятност от кораб, потънал между остров Коудиак и бреговете на Аляска — отвърна Сандекър. — Нашата следваща стъпка е да проследим назад течението и да направим мрежа от претърсвателни операции.

Президентът се наведе над масичката за кафе и огледа червеното кръгче на морската карта. После вдигна преценяващ поглед към Сандекър.

— Като директор на НЮМА, адмирале, предстои ти мръсната работа да обезвредиш това чудо. Имаш моето пълномощие да изискваш необходимата експертиза от всяко ведомство — Националната научна академия, Военното министерство, бреговата охрана, Екологичния комитет и откъдето още е необходимо. — Той се замисли за миг, после попита: — Колко точно е силата на нервнопаралитичното вещество S в морска вода?

Сандекър изглеждаше уморен, лицето му се бе удължило.

— Една чаена лъжичка от него може да убие всеки организъм в близо петнайсет милиона литра морска вода.

— Значи трябва да го открием — каза президентът с известно отчаяние в гласа. — И то час по-скоро!

Дълбоко под тъмните води на река Джеймс край бреговата ивица на Нюпорт Нюз, Вирджиния, двама водолази се преборваха с течението, за да си проправят път през боклуците, струпани до прогнилия корпус на потъналия кораб.

В черната, неизмерима водна маса човек губеше всякакво чувство за посока. Видимостта се измерваше в сантиметри, когато двамата напипаха тръба на въздушна помпа, която изсмукваше гъстата тиня и я изхвърляше върху шлеп на двайсет метра над тях. Те действаха пипнешком, почти като със системата на Брайл 1 1 Брайл — система за писане и четене с изпъкнал шрифт, пригодена за слепи хора. — Б.пр. — единственото им осветление идваше от слабото мъждукане на подводните лампи, монтирани на ръба на ямата, която двамата полека-лека бяха изкопали през предишните няколко дни. Виждаха ясно единствено малки частици, увиснали във водата, която бръснеше маските на лицата им като брулен от вятъра дъжд.

Трудно им беше да повярват, че над тях има свят, има небе и облаци, дървета, полюшващи се от летния бриз. В кошмара на вихреща се кал и вечен мрак почти не изглеждаше възможно, че само на петстотин метра от тях, по крайбрежната алея и улиците на малкото градче, се движеха хора и коли.

Някои твърдят, че човек не може да се изпотява под водата, но се оказа, че може. Водолазите чувстваха как потта напира през порите под прилепналите по тялото им неопренови костюми. Започна да ги наляга умора, макар че бяха престояли на дъното едва осем минути.

Сантиметър по сантиметър те се промушиха през зеещата дупка в дясната страна на носа на разбития кораб. Дъсчената облицовка, ограждаща пещерообразния отвор, беше разбита и изкривена — сякаш гигантски юмрук се бе стоварил върху кораба. Водолазите започнаха да откриват артефакти: обувка, панта от стара ракла, месингов дебеломер, инструменти, дори парче плат. Имаше нещо призрачно в това да докосваш предмети, изработени от човешка ръка, които в продължение на 127 години никой не е виждал.

Единият от мъжете спря, за да провери въздушните им манометри. Изчисли, че могат да работят още десет минути и пак да им остане достатъчно количество въздух, за да се издигнат на повърхността.

Двамата затвориха вентилите на въздушната помпа, за да спрат изпомпването, докато изчакат речното течение да отнесе облака от разбъркана тиня. Освен звука от регулаторите, изпускащи издишания въздух, наоколо настъпи пълно спокойствие. Видимостта до кораба се увеличи още малко. Палубните греди бяха счупени навътре. Размотани въжета се виеха като тъмни, покрити с кора от кал змии. Вътрешността на разбития корпус изглеждаше гола и страховита. Двамата водолази едва ли не усещаха присъствието на неспокойните души на хората, потънали заедно с кораба.