Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Каква стойност може да има такова парче старо желязо?

— Може би в очите на хората да няма парична стойност като съкровище от испански галеон, но от историческа гледна точка то е безценно — частица от военноморското наследство на Америка.

Мендоса понечи да попита още нещо, но вниманието й бе привлечено от две глави с черни гумени шлемове, които изскочиха от водата в близост до шлепа. Те доплуваха до него, изкачиха се по ръждясалата стълба и свалиха тежкото си снаряжение. По блестящите от слънцето водолазни костюми се стичаше вода.

По-високият от двамата свали гуглата си и прокара пръсти през гъстата си абаносовочерна коса. Лицето му беше силно почерняло от слънцето, а очите му имаха най-яркия зелен цвят, който Мендоса бе виждала досега. Създаваше впечатлението, че е човек, който се смее често и непринудено, който предизвиква живота и приема победите и загубите с еднакво безразличие. Изправен в цял ръст височината му стигаше метър и осемдесет и седем, а мускулите на източеното му жилаво тяло изпъкваха по леководолазния костюм. Без да пита, Мендоса веднага разбра, че тъкмо той е Дърк Пит.

Мъжът махна на пристъпващия към него екипаж на шлепа и се усмихна широко.

— Намерихме го.

Джордино, зарадван, го потупа по гърба.

— Добре го даваш, приятел!

Всички започнаха да обсипват водолазите с въпроси, на които те отговаряха между глътките бира. Най-подир Джордино си спомни за Мендоса и я прикани с ръка да се приближи.

— Това е Джули Мендоса от Комитета за опазване на околната среда. Иска да си поговори с нас.

Дърк Пит протегна ръка и я измери с преценяващ поглед.

— Джули.

— Господин Пит.

— Ако ми дадете минута да сваля костюма си и да се изсуша…

— Опасявам се, че закъсняваме — прекъсна го тя. — Можем да говорим по време на полета. Адмирал Сандекър реши, че ще е по-бързо да ползваме хидроплана вместо вертолет.

— Напълно ме объркахте.

— Не искам да губя време да ви обяснявам сега. Трябва да тръгнем веднага. Мога само да ви кажа, че ви е възложен нов проект.

В гласа й се долавяше дрезгавина, която заинтригува Пит — не беше точно мъжка, но такъв глас подхождаше напълно за роман на Харолд Робино.

— Защо е това лудешко бързане? — попита той.

— Не му е времето да говорим нито тук, нито сега — отвърна Мендоса, обхождайки с поглед мъжете от спасителния екип, надали ухо на разговора им.

Пит се обърна към Джордино.

— Какво мислиш, Ал?

Джордино се престори на смаян.

— Трудно ми е да кажа. Дамата изглежда напълно непоколебима. От друга страна, този шлеп ми стана нещо като дом и някак не ми се ще да го напускам.

Мендоса усети, че двамата мъже я поднасят и пламна от гняв.

— Моля ви, минутите текат.

— Няма ли да ни кажете поне къде отиваме?

— Във военновъздушната база Лангли, където ни чака военен реактивен самолет, за да ни закара до Коудиак, Аляска.

Все едно че им каза, че отиват на луната. Пит се вгледа в очите й, търсейки да открие нещо, което не беше сигурен, че ще намери. В тях прочете единствено пълна сериозност.

— Струва ми се, че за мое успокоение ще е най-добре първо да се свържа с адмирала и тогава да потвърдя.

— Можете да го направите и докато пътуваме за Лангли — отвърна тя с неотстъпчив тон. — Погрижих се за някои ваши лични неща. Дрехите ви и каквото там друго може да ви е необходимо за двуседмична операция, са вече опаковани и натоварени на борда. — Тя замълча за миг и го погледна право в очите. — Да престанем с тези празни приказки, господин Пит. Докато ние стоим тук, другаде умират хора. Това, разбира се, не го знаете, но аз ви давам думата си. Ако сте наполовина от това, което ми описаха, че представлявате, то ще престанете да се мотаете и ще се качите на хидроплана, и то веднага!

— Ама вие май наистина не си поплювате, нали, госпожо?

— Когато се наложи.

Настъпи смразяващо мълчание. Пит пое дълбоко въздух, после шумно го изпусна. Обърна се към Джордино.

— Чувал съм, че по това време на годината Аляска е много красива.

Джордино успя да докара замечтан поглед.

— Ще трябва да проверим и някои славни пивници в Скагуей.

Пит направи знак на другия водолаз, който си сваляше неопреновия костюм.

— Целият кораб е твой, Чарли. Продължавай да действаш и извади тарана на „Меримак“, а после го предай в лабораторията за съхранение.

— Ще имам грижата.

Пит кимна, след което тръгна заедно с Джордино към „Каталина“. Двамата се заприказваха така, сякаш Мендоса повече не съществуваше.