Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

Той потвърди безмълвно с глава.

— Е, добре — отвърна тя примирена. — Поне до десерта те имах само за себе си.

Сандекър заобиколи масата и я целуна братски по врата.

— Пак ще имаме такава вечер.

Той плати сметката, помоли салонния управител да поръча такси за Бони и напусна ресторанта.

Колата на адмирала намали ход и спря пред специалния тунелообразен вход на Центъра за сценични изкуства „Кенеди“. Вратата отвори мъж със сериозно лице, облечен с официален черен костюм.

— Моля да ме последвате, сър.

— От Тайните служби ли сте?

— Да, сър.

Сандекър не зададе повече въпроси. Слезе от колата и тръгна след агента по застлания с килим коридор, водещ към асансьора. След като вратите се отвориха, той бе поведен по нивото на балкона покрай ложите на операта към една малка съвещателна зала.

Даниъл Фосет, с лице като плътен мрамор, само вдигна ръка за поздрав.

— Извинете, че прекъснах срещата ви, адмирале.

— В съобщението се подчертаваше „спешно“.

— Току-що получих ново съобщение от Коудиак. Положението се е влошило.

— Президентът знае ли?

— Не още — отвърна Фосет. — Реших да изчакаме антракта. Ако той изведнъж напусне ложата си по време на второто действие на „Риголето“, може да подпали много подозрителни умове.

В стаята влезе мъж от персонала на Центъра „Кенеди“ и остави поднос с чаши кафе. Сандекър се самообслужи, а Фосет закрачи безцелно из стаята. Адмиралът се преборваше с неудържимото си желание да запали пура.

След осем минути президентът се появи. В краткия промеждутък между отварянето и затварянето на вратата се чуха ръкоплясканията на публиката след края на действието. Президентът беше облечен в официален костюм с втъкната в малкото джобче на сакото му синя кърпичка.

— Де да можех да ти кажа колко се радвам да те видя отново, адмирале, но всеки път, когато се срещнем, все сме забъркани в някакви критични обстоятелства.

— Така изглежда — отвърна Сандекър.

Президентът се обърна към Фосет.

— Какви са лошите новини, Дан?

— Капитанът на ферибота за коли пренебрегнал заповедите на бреговата охрана и поел по обичайния си курс от Суърд за Коудиак. Преди няколко часа фериботът бил намерен заседнал край остров Мармот. Всички пътници и екипажът били мъртви.

— Господи! — възкликна президентът. — Колко души общо?

— Триста и дванайсет.

— Пълен провал — вметна Сандекър. — Представям си какво ще стане, когато медиите надушат.

— Нищо не можем да направим — отвърна Фосет безпомощно. — Телеграфическото обслужване вече е обхванало целия свят.

Президентът седна в едно кресло. На телевизионния екран той изглеждаше висок и се държеше като висок човек, а беше само с пет сантиметра по-висок от Сандекър. Линията на косата над челото му се бе отдръпнала назад и сивееше, по тясното му лице бе изписан твърд и сериозен израз — израз, който рядко показваше на публично място. Той се радваше на огромна популярност, подсилвана от сърдечността и заразителната му усмивка, която можеше да разтопи и най-враждебната публика. Успешните му преговори за сливането на Канада и Съединените щати в една нация допринесоха да си създаде образ, имунизиран срещу пристрастни критики.

— Не можем да се бавим нито минута повече — каза той. — Целият залив Аляска трябва да бъде поставен под карантина и всички, живеещи в района на трийсет километра от брега, да бъдат евакуирани.

— Възразявам — обади се тихо Сандекър.

— Бих искал да чуя защо.

— Доколкото знам, заразата се е задържала в открито море. Не са забелязани следи от нея на сушата. Евакуация на населението изисква време и внушителна операция. Жителите на Аляска са много упорити, особено рибарите, които живеят в региона. Съмнявам се, че ще склонят да го напуснат при каквито и да са обстоятелства, най-малкото след като им е наредено от федералното правителство.

— Твърдоглавци такива!

— Да, но не и глупави. Всички сдружения на рибарите са се съгласили да задържат плавателните си съдове на пристанището, а консервните фабрики са започнали да изгарят всеки техен улов, доставен през последните десет дни.

— Ще имат нужда от икономическа помощ.

— Предполагам.

— Какво предлагаш?

— На бреговата охрана не й достигат хора и кораби, за да патрулира целия залив. Военноморският флот ще трябва да я подкрепи.

— Това ще създаде проблем — рече замислен президентът. — Изпращането на повече хора и кораби там увеличава заплахата от повече жертви.