— Това е лесната страна на въпроса — продължи Пит. — Независимо от указанията на водните ви проби, да търсиш корабокруширал кораб е все едно да търсиш монета във футболно игрище със свещ в ръка. В случай че извадим късмет и го открием, не е изключено да се окаже, че корпусът е разбит на части и товарът му е пръснат наоколо или бидоните са прекалено корозирали, за да бъдат местени. Законът на Мърфи може да ни атакува от всички посоки. Нито една дълбоководна оздравителна операция не може да се подготви предварително.
Лицето на Мендоса почервеня.
— Искам да изтъкна…
— Не си правете труда — прекъсна я Пит. — Никак не си падам по патетични речи. Вече ги чух. Няма да изтръгнете от мен припев на бойната песен „Нотър Дам“. И се въздържайте от натякването за „безбройните човешки живота, които висят на косъм“. Разбрах това. Не е нужно да ми го напомняте през пет минути.
Тя го погледна, раздразнена от надменното му обаяние и с чувството, че той като че ли я изпробваше.
— Виждали ли сте човек, поразен от нервнопаралитичното вещество S?
— Не.
— Гледката никак не е приятна. Човек буквално се удавя в собствената си кръв, тъй като вътрешните му ципи се спукват. Кръвта тече от всяко отвърстие на тялото като река. После тялото почернява.
— Много сте описателна.
— За вас всичко това е игра — кипна тя. — Но не и за мен.
Пит нищо не отговори. Само кимна към предното стъкло на пилотската кабина, през което се показа „Катауаба“.
— Кацаме.
Пилотът разбра, че корабът се е обърнал с носа към вятъра по развяващия се на фала флаг. Той снижи вертолета над кърмата, покръжи малко и кацна на площадката. Едва-що витлата спряха да се въртят и на площадката се появиха две фигури, облечени от главата до петите в костюми, наподобяващи астронавтските. Докато се приближаваха, развиваха една пластмасова тръба с диаметър метър и петдесет, която приличаше на огромна пъпна връв. Те я закрепиха здраво около изходната врата и почукаха три пъти. Пит откопча предпазния колан и отвори вратата навътре. Мъжете отвън му подадоха платнени качулки със стъкла за очите и ръкавици.
— Не е лошо да си сложите тия неща — препоръча приглушен глас.
Пит сръга Джордино, за да го събуди и му подаде качулка и чифт ръкавици.
— Това пък за какво ми е? — измърмори Джордино, излизайки от сънното си състояние.
— Подаръци от санитарния отдел за добре дошли.
В пластмасовия тунел се появиха още двама моряка и поеха екипировката им. Все още сънен, Джордино слезе непохватно от вертолета. Пит спря за миг и погледна Мендоса в очите.
— Каква ще ми е наградата, ако открия вашата отрова за четирийсет и осем часа?
— Каква искате да бъде?
— Толкова ли сте строга, колкото се представяте?
— По-строга съм, господин Пит, много по-строга.
— Тогава вие решете.
Колите от президентската автоколона се бяха подредили в редица покрай южния портал на Белия дом. Веднага щом отрядът от Тайните служби зае позиции, Оскар Лукас заговори в мъничък микрофон, чийто кабел се виеше покрай часовника на ръката му и вървеше нагоре по ръкава на сакото му.
— Кажи на шефа, че сме готови.
След три минути президентът, придружен от Фосет, слезе забързано по стълбите и се качи в президентската лимузина. При тях се качи и Лукас и колите потеглиха през южния портал.
Президентът се отпусна на задната кожена седалка и загледа безцелно отминаващите сгради. Фосет седеше с отворено дипломатическо куфарче върху скута си и си записваше бележки в най-горната папка. След кратко мълчание той въздъхна, затвори шумно куфарчето и го остави на пода.
— Тук са записани аргументите от двете страни на оградата, статистиките, преценките на ЦРУ за бъдещи възможности и последните доклади от вашия икономически съветник относно дълговете на комунистическия блок — всичко необходимо, за да привлечете на своя страна Ларимър и Моран.
— Американският народ не се интересува много от плана ми, нали?
— Ако трябва да съм напълно откровен, не, сър — отвърна Фосет. — Общото мнение е червените да бъдат оставени да си къкрят в собствените си проблеми. Повечето американци се радват на факта, че Съветите и неговите сателити са изправени пред глад и финансова разруха. Това за тях е неопровержимо доказателство, че марксистката система е една трогателна шега.
— Няма да е шега, ако кремълските ръководители въстанат срещу икономическа стена и изпадайки в отчаяние, започнат да настъпват в Европа.
Читать дальше