Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Надявам се да ми е взела и рибарските принадлежности — говореше Джордино на висок глас. — Сьомгата трябва вече да е излязла.

— Мен пък ми се ще да се повозя със северен елен — рече Пит. — Чувал съм, че те можели да надбягат кучешка шейна.

Докато Мендоса вървеше след тях, в съзнанието й изплуваха думите на адмирал Сандекър: „Не ти завиждам, че ще си имаш работа с тия двама дяволи, особено Пит. Той е в състояние да накара огромна акула да стане вегетарианка. Така че дръж си очите отворени и краката кръстосани“.

В женските среди на вашингтонското общество Джеймс Сандекър минаваше за изгодна партия. Заклет ерген, чиято постоянна любовница беше работата му, той рядко допускаше някоя интимна връзка с противоположния пол да продължи повече от няколко седмици. Сантименталността и романтиката, качества, които се харесваха на жените, му бяха чужди. Вероятно в предишния си живот е бил отшелник — или скъперник според някои.

Като страстен привърженик на физическите упражнения, въпреки че наближаваше шейсетте, той все още поддържаше спортна фигура. Беше нисък и мускулест, а в рижавите му коса и брада едва се забелязваха следи от прошарване. Притежаваше надменност и грубост, която привличаше жените. Много от тях хвърляха стръв, но малцина успяваха да го хванат на въдицата си.

Бони Кауан, пълномощничка в една от най-уважаваните адвокатски кантори в града, считаше себе си за щастливка, задето го е склонила да излезе на вечеря с нея.

— Много си замислен тази вечер, Джим — каза тя.

Той не гледаше в нея. Погледът му се отплесваше към другите посетители в спокойната обстановка на ресторанта на дружеството „Инкуел“.

— Питах се колко ли хора щяха да дойдат да вечерят, ако тук не се предлагаше морска храна.

Тя го погледна учудено, после се засмя.

— След като цял ден съм си имала работа със скучни правни умове, трябва да призная, че да бъда с някого, който се рее в безцелни мисли, то е все едно че вдишвам планински въздух.

Сандекър върна погледа си над свещта на масата към очите й. Бони Кауан беше трийсет и пет годишна и изключително привлекателна. Отдавна бе разбрала, че красотата е предимство в работата й и съвсем не се опитваше да я прикрива. Имаше мека като коприна коса, покриваща раменете й. Гърдите й бяха малки, но добре оформени; стройните й крака се виждаха достатъчно под късата пола. Освен това беше и високоинтелигентна и отстояваше позициите си в съдебната зала. Сандекър се укори мислено за разсеяността си.

— Роклята ти е страшно хубава — подхвърли той, правейки плах опит да се покаже внимателен.

— Да, мисля, че червеният й цвят много отива на русата ми коса.

— Хубаво съчетание — потвърди той нехайно.

— Ти си безнадежден случай, Джим Сандекър — поклати глава жената. — Щеше да кажеш същото, дори и ако седях тук гола.

— Хмм?

— За твое сведение роклята е кафява, каквато е и косата ми.

Той тръсна глава, сякаш да избистри съзнанието си.

— Извинявай, но нали те предупредих, че съм лош събеседник.

— Явно умът ти е на хиляди километри оттук.

Сандекър се протегна някак боязливо през масата и постави ръка върху нейната.

— До края на вечерта ще съсредоточа мислите си изцяло върху теб. Обещавам ти.

— Жените си падат по малки момчета, за които да се грижат. А ти си най-трогателното малко момче, което съм срещала.

— Внимавай в приказките си, жено. На адмиралите никак не им допада да се отнасят с тях като с трогателни малки момчета.

— Добре, Джон Пол Джоунс, тогава какво ще иска да хапне един огладнял моряк?

— Всичко, което може да предотврати бунт — отвърна той и за първи път тази вечер се усмихна.

Сандекър смело поръча шампанско и най-скъпите морски деликатеси от менюто, сякаш това щеше да е последната му такава възможност. Попита Бони какви дела е поела и успя да прикрие липсата си на интерес, докато тя му разправяше последните клюки във Върховния съд и как Конгресът лавира между законите. Бяха приключили с предястието и вече опустошаваха задушените в червено вино круши, когато един мъж с телосложение на централен защитник на денвърския „Бронко“ влезе в залата, огледа се и след като зърна Сандекър тръгна към масата му.

Мъжът се усмихна на Бони.

— Моите извинения, госпожо, че се натрапвам. — После заговор нещо в ухото на Сандекър.

Адмиралът кимна и вдигна печален поглед към Бони.

— Моля те, прости ми, но трябва да тръгвам.

— Правителствени дела ли?