Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

Президентът покани с ръка Фосет на дивана, потупвайки мястото до него.

— Сядай, Дан. Помолих адмирала да ме запознае с критичното положение, възникнало във водите край Аляска.

— Нищо не съм чул за това.

— Не ме учудва — отвърна президентът. — Докладът и на мен бе предоставен преди час. — Той млъкна и посочи с върха на молив район, отбелязан с червено кръгче на голяма морска карта. — Ето тук, на сто и осемдесет морски мили югозападно от Анкъридж, в залива Кук, някаква неустановена отрова убива всичко живо в морето.

— Да не би да става дума за разлят петрол?

— Много по-лошо — отбеляза Сандекър и се облегна назад в креслото. — Тук имаме неизвестно вещество, което причинява смърт на човешкия и морски живот за по-малко от минута след контакт с него.

— Как е възможно такова нещо?

— Повечето отровни елементи проникват в тялото чрез поглъщане или вдишване — поясни Сандекър. — А в случая си имаме работа с нещо, което убива чрез просмукване през кожата.

— То трябва да е високо концентрирано в малък район, за да е толкова силно.

— Не знам дали смятате, че хиляда квадратни метра открита водна площ е малък район.

Президентът го погледна изумен.

— Не мога да си представя каква ще е тази субстанция с такова внушително действие.

— С какви данни разполагаме засега? — обърна се Фосет към адмирала.

— Катер на бреговата охрана открил риболовен кораб от Коудиак, носен по течението с мъртъв екипаж. Изпратили на борда му двама водоспасители и един лекар, които също починали там. Някакъв пилот, пренасящ продоволствия по въздуха, съобщил за група мъртви геофизици на остров, намиращ се на трийсет мили от кораба. Той също умрял, докато изпращал сигнал за помощ. Няколко часа по-късно един японски риболовен траулер предал, че станал свидетел как пасаж от близо сто сиви кита веднъж се обърнали с корема нагоре. После траулерът изчезнал. Нямало и следа от него. Леговища на раци, тюленови колонии били напълно унищожени. Но това е само началото. Вероятно има много повече фатални поражения, за които още не сме чули.

— Ако разпространението продължи необуздано, какво най-лошо можем да очакваме?

— Пълно измиране на целия морски живот в залива Аляска. И ако то навлезе в Японското течение и продължи на юг, може да отрови всеки човек, риба, животно или птица, до които се докосне по протежението на западното крайбрежие чак до Мексико. Човешкият смъртен данък сигурно ще достигне до стотици хиляди жертви. Това ще са рибари, плувци, хора, разхождащи се по заразено крайбрежие, или яли заразена риба — нещо като верижна реакция. Не ми се иска дори да си помисля какво може да се случи, ако то се изпарява във въздуха и пада с дъждовете във вътрешността на страната!

На Фосет му беше невъзможно да възприеме този грандиозен обхват.

— Господи! Какво може да е това?

— Още е много рано да се каже — отвърна Сандекър. — Комитетът за опазване на околната среда съхранява в компютрите си маса данни и обработваща система, която съдържа подробна информация за двеста приложими характеристики на близо хиляда и сто химически съединения. Там могат само за секунди да определят последиците от някоя опасна субстанция, когато се разсипе, търговското й име, формулата, главните производители, начина на транспортиране и заплахата за околната среда. В случая заразата край Аляска не отговаря на нито една от данните в техните компютърни файлове.

— Но те положително имат някаква представа.

— Не, господине, нямат. Съществува една много малка възможност, но без докладите от аутопсиите тя почива само на предположения.

— Ще ми се да я чуя — каза президентът.

Сандекър си пое дълбоко дъх.

— Трите най-опасни отровни субстанции, познати на човека са плутония, диоксина и химическо военно оръжие. Първите две не се вместват в схемата. Остава третата и тя, поне според мен е главното подозрение.

Президентът погледна Сандекър с изписан по лицето израз на проумяване и шок.

— Нервнопаралитичното вещество ли? — бавно изрече той.

Сандекър безмълвно кимна.

— Значи затова Екокомитетът няма данни за него — продължи замислен президентът. — Формулата е ултрасекретна.

Фосет се обърна към него.

— Съжалявам, но не съм запознат…

— Нервнопаралитичното вещество е безбожно химическо съединение, което учените в арсенала край Скалистите планини създадоха преди двайсет години — побърза да обясни президентът. — Четох доклада за пробите. То убива за секунди при допир с кожата. Явно, съвършено разрешение за враг, екипиран с газови маски или защитни облекла. Полепва се по всичко, до което се докосне. Но свойствата му са нож с две остриета — опасни както за войските, които го разпръскват, така и за онези, за които е предназначено. Армията се отказа от него и го зарови в пустинята в Невада.