Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Започва да ми се повдига. Краката ми… не ме държат… повече. Силно парещо усещане… в областта на синуса. Вътрешните ми органи са на път да се взривят.

Като по даден знак моряците на мостика на „Катауаба“ наведоха глави по-близо до високоговорителя. Не можеха да повярват, че един човек, когото те познаваха и уважаваха, умира недалеч от тях.

— Пулс… над двеста, болката е… мъчителна. Черна завеса закрива зрението ми. — Последва ясен стон. — Кажи… на жена ми…

Високоговорителят замлъкна.

Шокът в разширените очи на потресения от ужас екипаж беше видим, беше осезаем.

Стиснал юмруци от безпомощност и отчаяние, Доувър гледаше вцепенен гробницата, наречена „Ейми Мари“.

— Какво става — промълви той глухо. — Какво, за бога, покосява там всекиго?

— Аз казвам да се обеси това копеле!

— Оскар, мери си приказките пред децата.

— Те са чували и по-неприлични думи. Това е безумие. Тая отрепка убива четири деца, а някакъв си съдия кретен изхвърля делото от съда, защото подсъдимият бил прекалено надрусан, за да съзнава правата си. Божичко, за вярване ли е?

Каролин Лукас наля първото за деня кафе на съпруга си и тръгна да изпраща двете им малки дъщери до спирката на училищния автобус. Оскар размаха заплашително пръст към телевизора, сякаш водещият новините беше виновен, че убиецът се разхожда на свобода.

Оскар Лукас винаги разговаряше с ръкомахане, което донякъде приличаше на жестовете на глухонемите. Седеше с приведени рамене на масата в кухнята — поза, която прикриваше дългурестото му, високо метър и осемдесет и два тяло. Като се изключеха редките прошарени кичури покрай слепоочията, плешивата му глава беше гладка като яйце, а над светлокафявите му очи бяха надвиснали рунтави вежди. Беше облечен със спортни панталони и сако.

Едва прехвърлил четирийсет години, Лукас можеше да мине за зъболекар или счетоводител, но не и за специалния агент, завеждащ президентския отдел „Охрана“ към Тайните служби. През всичките двайсет години като агент той бе успял да заблуди с външния си вид на добрия съсед мнозина, като се почнеше от президентите, чийто живот охраняваше, та се стигнеше до потенциалните убийци, на които слагаше крак още преди да имат възможността да действат. По време на работа той се показваше агресивен и сериозен, докато вкъщи обикновено беше весел и закачлив — освен ако не му повлияеха новините в осем вечерта.

Лукас допи кафето си и стана от масата. Разгърна сакото си — той беше левичар — и нагласи на хълбока си кобура, съдържащ магнум на „Смит и Уесън“, калибър 357, модел 19, с шестсантиметрова цев. Стандартно произведеният револвер му бе предоставен от Службата след като приключи обучението си и започна работа като начинаещ агент в денвърския участък, разследващ фалшификатори и измамници. Беше си служил само два пъти с него по задължение, но се е налагало да дърпа спусъка и извън района на стрелба.

Каролин вадеше съдовете от машината за миене, когато той застана зад гърба й, повдигна гъст сноп от русата й коса и я целуна по врата.

— Тръгвам.

— Не забравяй, че довечера сме на билярд у семейство Хардингови отсреща.

— Ще се прибера навреме. По програма шефът няма да излиза от Белия дом днес.

Тя го погледна и се усмихна.

— Погрижи се да спази програмата си.

— Първата ми задача ще бъде да уведомя президента, че жена ми се мръщи, когато оставам да работя до по-късно.

Тя пак се засмя и облегна за миг глава на рамото му.

— В шест да си тук.

— Печелиш — отвърна той с престорена умора и изчезна през задната врата.

Лукас излезе на заден ход на улицата с дадената му под наем служебна кола — буик седан с плюшена тапицерия — и се отправи към центъра на града. Преди да стигне първата пресечка, той се обади по радиотелефона в колата на главния команден пункт на Тайните служби.

— Краун, тук е Лукас. На път съм за Белия дом.

— Приятно пътуване — отвърна металически глас.

Беше вече почнал да се изпотява. Включи климатичната инсталация. Струваше му се, че лятната жега в столицата на страната никога няма да намалее. Влажността беше в границите на деветдесетте процента и знамената на посолствата по Масачузетс авеню висяха отпуснато и безжизнено в знойния въздух.

Той намали и спря пред контролно-пропускателния пункт откъм Уест екзекютив авеню. Униформеният караул на Службата му кимна и го пропусна през портала. Лукас паркира колата и влезе през западния служебен вход на по-ниското ниво на Белия дом.