Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

Отби се в командния пункт с кодово обозначение W-16, за да си поприказва с мъжете, които правеха контролно прослушване на комуникационните съоръжения. После изкачи стълбите за кабинета си на втория етаж в източното крило.

Всяка сутрин първата му работа, след като седнеше зад бюрото, беше да провери програмата на президента заедно с предварителните доклади на оперативните работници, отговарящи за планирането на безопасността.

Лукас прегледа повторно папката, съдържаща предстоящите „движения“ на президента и лицето му добиваше все по-ясен израз на смайване. Имаше допълнение в програмата, и то сериозно. Затвори с раздразнение папката, обърна се с въртящия си стол към стената и се загледа в нея.

Повечето президенти си имаха изградени навици, съставяха сбити програми и стриктно се придържаха към тях. По влизанията и излизанията на Никсън човек можеше да сверява часовника си. Рейгън и Картър рядко се отклоняваха от предварително уточнените планове. Но не и новият човек в Овалния кабинет. Той гледаше на разпорежданията на Тайните служби като на досадни задължения и нещо по-лошо — беше страхотно непредвидим.

За Лукас и неговите заместници опитите да бъдат една крачка пред „Човека“, да гадаят къде ли ще му хрумне да отиде и кога и какви посетители ще покани, без да остави време да се вземат съответните мерки за безопасност, представляваше една двайсет и четири часова игра. Игра, която Лукас често губеше.

За по-малко от минута той слезе по стълбите и се озова в западното крило пред втория с най-голяма власт човек в административния отдел — началника на канцеларията на президента, Данийл Фосет.

— Добро утро, Оскар — усмихна се любезно Фосет. — Тъкмо си мислех, че всеки миг ще нахълташ тук.

— Май че пак има отклонение от програмата — заговори Лукас с делови тон.

— Съжалявам за това. Но има предложение да се гласува за оказване на помощ на страните от Източния блок и президентът иска да пусне в ход чара си пред сенатор Ларимър и говорителя на Белия дом Моран, за да получи подкрепата им за това предложение.

— И затова ще ги заведе на разходка с яхта.

— Защо не? Всеки президент от времето на Хърбърт Хувър е ползвал президентската яхта за разговори на високо ниво.

— Не възразявам за причината — отвърна твърдо Лукас. — Протестирам срещу подбрания момент.

Фосет му хвърли невинен поглед.

— Че какво лошо има да е в петък вечер?

— Знаеш много добре какво е лошото. Разполагаме само с два дни дотогава.

— Е, и?

— На моя екип по подготовката ще са му нужни пет дни, за да планира безопасността на една разходка по Потомак с престой за нощуване на пристанището на Маунт Върнън. Съответните места трябва да бъдат оборудвани с цяла мрежа от съобщителни и алармени системи. Яхтата трябва да бъде проверена за взривни и подслушвателни устройства, крайбрежната ивица също — а и на бреговата охрана ще й е нужно време, за да осигури катер по реката като ескорт. Не можем да си свършим добре работата за два дни.

Фосет беше решителен, енергичен човек с остър нос, квадратно червендалесто лице и напрегнат поглед; имаше неизменния вид на специалист по разрушаванията, който оглежда изоставена сграда.

— Не смяташ ли, че малко повече се престараваш, Оскар? Убийствата стават на оживени улици или в театри. Да си чувал някога да е бил нападан държавен глава на яхта?

— Това може да се случи навсякъде, по всяко време — отвърна Лукас с непоколебим поглед. — Забрави ли за момчето, на което попречихме в опита му да отвлече самолет с намерението да се блъсне в „Еър Форс 1“? Факт е, че повечето опити за убийство се предприемат, когато президентът е извън обичайните места, които посещава.

— Президентът е категоричен за деня — рече Фосет. — Щом работиш за него, ще правиш това, което ти бъде наредено, както и аз. Ако му се прииска да гребе лодка сам до Маями, негова работа.

Фосет засегна чувствително място. Лицето на Лукас се изопна и той закрачи към завеждащия личния състав на Белия дом, докато върховете на обувките му опряха в неговите.

— Преди всичко, със заповед от Конгреса, аз не получавам заплата от президента, а от Министерството на финансите. Така че той не може да ми каже да се пръждосам и да си върви където си иска. Моето задължение е да му осигурявам най-голяма безопасност с най-малкото неудобство в личния му живот. Когато той вземе асансьора за жилищните си помещения, моите хора и аз оставаме долу. Но от мига, в който стъпи на първия етаж, и докато не се върне в покоите си, задникът му принадлежи на Тайните служби.