Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Всички тук са мъртви.

Думите прозвучаха толкова сурово, толкова ясно, че в първия момент никой не можа да ги възприеме.

— Повтори.

— Никой от тях няма пулс. Дори и котката е пукясала.

Спасителната група не открила нищо друго, освен кораб с мъртъвци. Тялото на шкипера Кийтинг лежало върху палубата с главата облегната на преградната стена, под радиотелефона. Труповете на екипажа на „Ейми Мари“ били разпръснати из целия кораб — в камбуза, в столовата, в спалните помещения. Лицата им били застинали в изкривен от ужас израз, крайниците им — в най-причудливи пози, сякаш насилствено са изкарали от себе си последните минути на живота си. Кожата им добила особен черен цвят, а кръвта им изтекла от всеки отвор на тялото. Сиамската котка била просната до дебело вълнено одеяло, разнищено от нея в предсмъртната й агония.

Докато слушаше описанията на Мърфи, по лицето на Доувър се изписа повече почуда, отколкото шок.

— Можеш ли да определиш причината? — попита той.

— Не ми идва на ум дори предположение — отвърна Мърфи. — Няма признаци за насилие. Няма белези по телата, а кръвта им е шуртяла като на заклани свине. Изглежда, каквото и да ги е убило, то е поразило всички едновременно.

— Бъди в готовност.

Доувър се обърна и огледа лицата около себе си, за да открие корабния хирург, капитан трети ранг Исак Тейър.

Доктор Тейър беше най-известният човек на борда. Ветеран от бреговата охрана, той отдавна бе заменил луксозните кабинети и високия доход от лекарската практика на сушата за тежките изпитания на морските спасителни операции.

— Какво е твоето мнение, докторе? — попита Доувър.

Тейър сви рамене и се усмихна.

— Както изглежда, ще трябва да направя посещение на място.

Доувър закрачи нетърпеливо по мостика, а доктор Тейър се качи във втора лодка „Зодиак“ и прекоси водното пространство, което разделяше двата плавателни съда. Доувър нареди на кърмчията да разположи „Катауаба“ така, че да е готов да вземе другия кораб на буксир. Беше се съсредоточил в маневрата и не забеляза радиста, застанал до него.

— Току-що дойде съобщение, сър, от пилот, превозващ продоволствия за група учени на остров Огъстин.

— Това после — грубо отсече Доувър.

— Спешно е, капитане — настоя радистът.

— Добре, прочети само същественото.

— „Цяла група учени мъртва.“ После следва нещо неразбираемо, което разчитам като „Спасете ме“.

Доувър го погледна безизразно.

— Това ли е всичко?

— Да, сър. Опитах се отново да установя радиовръзка с него, но не получих отговор.

На Доувър не му беше нужно да поглежда картата, за да научи, че Огъстин беше необитаем вулканичен остров, намиращ се само на трийсет морски мили северно от настоящото местоположение на кораба му. Внезапно болезнено прозрение прекоси съзнанието му. Той грабна микрофона и изкрещя в мембраната.

— Мърфи! Чуваш ли ме?

Никакъв отговор.

— Мърфи… Лорънс… Чувате ли ме?

Пак мълчание.

Той погледна през прозореца на мостика и видя, че доктор Тейър вече се прехвърля през бордовата ограда на „Ейми Мари“. За човек с великански ръст като Доувър той можеше да се движи много пъргаво. Бързо грабна мегафона и се втурна навън.

— Докторе! Върни се, слез от този кораб! — прогърмя над водата подсиленият му глас.

Но беше късно. Тейър вече слизаше по стълбата и се загуби от поглед във вътрешността на кораба.

Моряците на мостика гледаха с недоумение капитана. Мускулите на лицето му бяха изопнати и по него бе изписан израз на отчаяние, когато той се затича обратно в кормилната рубка и отново взе микрофона.

— Докторе, тук е Доувър, чуваш ли ме?

Минаха две минути, две безкрайни минути, докато капитанът се опитваше да установи връзка с хората си в „Ейми Мари“. Дори оглушителният писък на сирената на „Катауаба“ не успяваше да изтръгне отговор.

Най-сетне гласът на Тейър се разнесе над мостика със странно ледено спокойствие.

— С прискърбие трябва да съобщя, че мичман Мърфи и лейтенант Лорънс са мъртви. Не откривам никакви признаци на живот. Каквато и да е причината, тя ще порази и мен, преди да успея да се измъкна. Трябва да поставиш този кораб под карантина. Разбираш ли, Еймос?

— Не, не разбирам, но ще го направя.

— Добре. Ще опиша симптомите по реда на появата им. Започвам вече да чувствам замайване. Пулсът ми се увеличи до петдесет. Вероятно съм прихванал заразата чрез кожата. Пулс седемдесет.

Тейър замълча. После заговори на пресекулки.