Клайв Къслър - Циклопи

— Да, разбира се, че нямаше хора.

— Но нали казахте…

— Нищо не съм казал.

Съобщението беше ясно. Риков ценеше много работата си, за да си усложнява положението и само кимна. После попита:

— Искате ли доклад за това, което видяхме сега?

— Утре до десет сутринта искам на бюрото си оригинала. И никакви копия. Риков, считайте това за държавна тайна от особено значение.

— Ще се доверявам само на вас, генерале.

— Послушно момче. Партията може да те удостои с отличие за това.

Риков не възнамеряваше да чака със затаен дъх наградата, но въпреки това се изпълни с гордост от работата си.

Есенин се върна при стереоскопа, привлечен от изображението на нашествениците на луната.

— Значи прословутите звездни войни започват — смънка той под носа си. — И началният удар дойде от американците.

Пит отхвърли всякаква мисъл за обяд и отвори една от няколкото овесени вафли, които държеше в бюрото си. Докато разкъсваше несръчно опаковката над кошчето за боклук, за да изтърсва в него трохите, вниманието му беше насочено върху голяма морска карта, разгърната върху бюрото. За да не се навива обратно, той я бе затиснал в краищата с един настолен бележник и две книги за потънали исторически кораби, отворени на главите, съдържащи данни за „Циклопи“. Картата обхващаше голям район на Стария бахамски канал, ограден на юг от архипелага Камагуей, група пръснати острови край брега на Куба и плитчините край Грейт Бахама на север. Горният ляв ъгъл на картата бе зает от Кей Сал Банк, чиято най-югоизточна точка включваше Ангуила Кейс.

Той се облегна назад и отхапа от вафлата. После отново се наведе над картата, подостри молива си и взе един измервателен пергел. Забоде върховете му върху мащабната скала в долния край на картата, измери двайсет морски мили и внимателно отбеляза с точица разстоянието от най-крайната точка на Ангуила Кейс. Оттам очерта къса дъга за разстоянието от петдесет мили в югозападна посока. Обозначи горната точица с „Кроган Касъл“, а долния край на дъгата с „Циклопи“, добавяйки до него въпросителна.

„Циклопи“ трябва да е потънал някъде над дъгата, реши той. Логическо предположение, като се вземе предвид местонахождението на товарния кораб, превозващ дървен материал, в момента, в който е подал сигнал за бедствие, и разстоянието, на което се е намирал „Циклопи“, съобщено в неговия отговор.

Единственият проблем беше, че елементът „Реймънд Лебарон“ в пъзела не пасваше там.

От опита си в издирвания на потънали кораби Пит беше убеден, че Лебарон е правил същото стотици пъти, само че се е гмуркал по-надълбоко в течението, познавал е атмосферните условия в момента на потъването и скоростта на превозващия въглища военен товарен кораб. Ала едно заключение му се набиваше непрекъснато в съзнанието: „Циклопи“ трябва да е потънал насред канала под 260 фатома 9 9 Фатом — мярка за дължина, равна на 182 см. — Б.р. вода на дълбочина 457 метра — прекалено дълбоко, за да се види отгоре нещо повече от някоя риба.

Пит се отпусна на стола и се загледа в бележките върху картата. Ако Лебарон не е измъкнал информация, неизвестна никому другиго, тогава какво може да е търсил? Положително не „Циклопи“, и то с дирижабъл. Едно претърсване с хидролокатор със странично действие от надводен плавателен съд или дълбоководен апарат щеше да е по-подходящо за тази работа.

И още нещо: първоначалният район за облитане се намира на двайсет морски мили от бреговете на Куба. Едва ли това е подходящо място да се лети бавно с газов мех. За канонерските лодки на Кастро той е щял да бъде лесен обект за прицел.

Беше потънал в размишления и хрупкаше от вафлата, напрягайки се да открие вероятността, която му се изплъзваше от плана на Реймънд Лебарон, когато вътрешната уредба изпиука. Той натисна бутона „разговор“.

— Да?

— Сандекър. Можеш ли да дойдеш в кабинета ми?

— След пет минути, адмирале.

— Гледай да е след две.

Адмирал Сандекър беше директор на Националната агенция за подводни и морски изследвания. Наближаващ шейсетте, той имаше дребна фигура, но тялото му, макар и слабо и жилаво, беше яко като стомана. Правата му коса и брадичката му в стил Вандайк бяха яркорижи. Като любител на фитнеса, той спазваше строг режим на спортуване. Въпреки че не се нареждаше сред любимците във вашингтонските социални кръгове, политиците го уважаваха заради честността и организаторските му качества.