Клайв Къслър - Циклопи

Адмиралът поздрави влизащия в кабинета му Пит само с рязко кимване, после посочи с ръка седналата в едно кожено кресло жена.

— Дърк, както разбрах, вече си се срещал с госпожа Джеси Лебарон.

Жената вдигна поглед и се усмихна, но това беше подкупваща усмивка.

— Съжалявам — заговори Пит равнодушно, — но предпочитам да забравя, че съм се срещал с госпожа Лебарон.

Сандекър събра вежди.

— Пропуснал ли съм нещо?

— Вината е моя — обади се Джеси, впила поглед в очите на Пит, където виждаше само зелени ледени топчета. — Снощи се отнесох грубо с господин Пит. Надявам се той да приеме извиненията ми и да ми прости за отвратителното ми държане.

— Не е нужно да говорите толкова официално, госпожо Лебарон. Тъй като сме стари познайници, хич няма да се разсърдя, ако ме наричате Дърк. Колкото до прошката, какво ще ми струва тя?

— Имам намерение да ви наема — отвърна тя, подминавайки подигравката.

Пит погледна с изумление Сандекър.

— Странно, аз пък все си мислех, че работя за НЮМА.

— Адмирал Сандекър най-любезно даде съгласието си да ви освободи за няколко дни, стига, разбира се, вие да нямате нещо против — поясни тя.

— Какво трябва да направя?

— Да потърсите съпруга ми.

— Няма да стане.

— Мога ли да ви попитам защо?

— Имам си други задачи.

— Отказвате да работите за мен, защото съм жена, нали?

— Полът не влияе на решенията ми. Ще ви кажа направо, че не работя за човек, когото не уважавам.

В стаята настъпи неловко мълчание. Пит хвърли поглед към адмирала. Той беше свил устни, но в очите му трепкаха леки пламъчета. Старият хитрец се забавлява, помисли си той.

— Зле си ме разбрал, Дърк. — Лицето на Джеси пламтеше от смущение, но погледът й режеше като кристал.

— Моля, моля — вдигна ръце Сандекър. — Нека установим примирие. Предлагам вие двамата да се уговорите да идете на вечеря някой път.

Пит и Джеси заковаха погледи един в друг. След малко устните на Пит се отвориха в широка заразителна усмивка.

— Съгласен съм, при условие, че аз черпя.

Противно на волята си Джеси също се усмихна.

— Позволи ми малко самоуважение. Какво ще кажеш да си разделим сметката?

— Дадено.

— Е, значи може да продължим служебния разговор — обади се Сандекър със сериозен глас. — Преди да дойдеш, Пит, ние обсъждахме предположения за изчезването на господин Лебарон.

Пит се обърна към Джеси.

— Не се ли усъмнихте поне за миг, че труповете в дирижабъла са на господин Лебарон и на екипажа му?

— Ни най-малко — поклати глава Джеси.

— Аз ги видях. Не беше останало много плът по тях, за да се разпознаят самоличностите им.

— Тялото в моргата беше по-мускулесто от това на Реймънд — поясни Джеси. — Освен това на ръката му имаше имитация на ръчен часовник „Картие“, от онези евтини фалшификации, които се произвеждат в Тайван. А аз бях подарила на съпруга си скъп, оригинален часовник по случай една година от сватбата ни.

— Аз лично се обадих тук-там — допълни Сандекър. — Съдебният лекар от Маями подкрепя твърдението на Джеси. Физическите характеристики на трите трупа в моргата не съвпадат с тези на трите тела, свалени от „Проспъртиър“.

Пит отмести поглед от Сандекър към Джеси Лебарон, съзнавайки, че бива въвличан в нещо, което предпочиташе да избегне: емоционалното обвързване, което усложняваше всеки проект, чието осъществяване зависеше от солидно проучване, практическо инженерство и стегната организация.

— Телата и дрехите не съвпадат, личните вещи са заменени с фалшиви — рече Пит. — Имате ли някакви предположения за мотивите, госпожо Лебарон?

— Не зная какво да предполагам.

— Знаехте ли, че в промеждутъка от време от изчезването на дирижабъла и появата му отново над Кей Бискейн газовите мехове под обвивката е трябвало да бъдат презаредени с хелий?

Тя отвори чантата си, извади книжна кърпичка и с изящно движение попи ноздрите си, колкото да намери работа на ръцете си.

— След като полицията освободи „Проспъртиър“, ръководителят на наземния екип прегледа всеки сантиметър от него. Имам доклада му, ако пожелаете да се запознаете с него. Много сте проницателен. Той установи, че меховете настина са били пълнени повторно. Но не с хелий, а с водород.

Пит я погледна изненадан.

— С водород? Че той не се използва за въздушни кораби, откакто „Хинденбург“ се запали.

— Не се безпокой — намеси се Сандекър. — Меховете на „Проспъртиър“ са били пренапълнени с хелий.

— Как да разбирам това? — попита предпазливо Пит.