Клайв Къслър - Циклопи

— Сигурно имате яхта, госпожо Лебарон. Защо не съберете свой екип от следователи и не издирите съпруга си?

— Имам си причини, Дърк, поради които не мога да проведа широко оповестено издирване, причини, които не е нужно да знаеш. Ние с адмирала смятаме, че има вероятност, много слаба вероятност, трима души да тръгнат тихомълком по следите на полета на „Проспъртиър“ при същите условия и да открият какво се е случило с Реймънд.

— Има ли смисъл? — попита Пит. — Всички острови и рифове в обсега на полета на „Проспъртиър“, докато е имал гориво, са били претърсени от първите екипи. Аз ще се натъкна на същите следи.

— Те може да са пропуснали нещо.

— Като Куба ли например?

Сандекър поклати глава.

— Кастро щеше да огласи, че Лебарон прелита над кубинска територия по нареждане на ЦРУ и нямаше да пропусне случая да се изперчи пред света, че е заловил дирижабъла. Не, отговорът сигурно е друг.

Пит се приближи до ъгловия прозорец и с копнеж загледа флотилия от малки платноходки, които провеждаха регата по река Анакостия. Белите им ветрила блестяха на фона на зелената вода, докато лодките препускаха към плаващите указатели.

— Как да разберем над какво да се съсредоточим? — попита той, без да се обръща. — Имаме площ на търсене поне хиляда квадратни мили. Ще са нужни седмици, за да я претърсим щателно.

— Имам всички дневници и карти на съпруга ми — поясни Джеси.

— Нима не ги е взел със себе си?

— Не, бяха намерени в дирижабъла.

Скръстил ръце, Пит продължи мълчаливо да наблюдава платноходките. Мъчеше се да установи мотивите, да проникне в интригата, да вземе предохранителни мерки. Мъчеше се да постави всяко от тези неща в отделна ниша.

— Кога трябва да тръгнем? — попита той накрая.

— Утре при изгрев-слънце — отвърна Сандекър.

— И вие двамата продължавате да настоявате аз да ръководя експедицията, така ли?

— Да, настояваме — рече равнодушно Джеси.

— Искам двама опитни помощници. И двамата са на щат в НЮМА. Без тях няма да тръгна.

Лицето на Сандекър помръкна.

— Но нали ти обясних…

— Имате луната, адмирале, а питате за Марс. С вас сме приятели достатъчно дълго, за да не знаете, че не работя на половинчата основа. Пуснете в отпуск и хората, които са ми нужни. Всъщност не ме интересува как ще ми ги осигурите.

Сандекър не се разгневи, дори не се подразни. Ако имаше човек в тази страна, който можеше да свърши успешно нещо немислимо, то това беше Пит. Адмиралът беше изиграл всичките си карти, затова се огъна.

— Добре — рече тихо той. — Ще ги имаш.

— Но има нещо друго.

— Какво е то? — попита Сандекър.

Пит се обърна с мрачна усмивка. Погледът му се замести от Джеси към адмирала и обратно. Накрая сви рамене и отвърна:

— Никога не съм управлявал дирижабъл.

— Струва ми се, че вършите нещо зад гърба ми — започна направо Сам Емет, директорът на федералното бюро за разследване.

Президентът, седнал зад бюрото си в Овалния кабинет, му се усмихна приятелски.

— Напълно си прав, Сам. Точно така е.

— Признателен съм ви, че не го отричате.

— Не се тревожи, Сам. То по никакъв начин не засяга теб или ФБР.

— Тогава защо не ми кажете за какво става дума? — попита Емет, обуздавайки негодуванието си.

— На първо място, въпросът касае външните работи.

— Мартин Броган от ЦРУ запознат ли е?

— С Мартин нищо не е обсъждано, уверявам те.

— А на второ място?

Президентът не се оставяше да го притискат.

— Това си е моя работа.

Емет се стегна.

— Ако искате оставката ми…

— Нямам и помисъл за подобно нещо — прекъсна го той. — Ти си най-способният и най-подготвеният човек за ръководния пост на Бюрото. Справяш се великолепно с работата и аз винаги съм бил твой най-горещ поддръжник. Ако ти обаче искаш да си вземеш партакешите и да си вървиш у дома само защото си мислиш, че тщеславието ти е накърнено, тогава прав ти път. И значи съм се лъгал в теб.

— Но ако вие нямате доверие…

— Почакай малко, Сам. Дай да не казваме неща, за които утре и двамата ще се разкайваме. Аз не поставям под съмнение твоята преданост или честност. Никой не ти забива нож в гърба. Не говорим за престъпление или шпионаж. Въпросът не засяга пряко ФБР, нито някое разузнавателно управление. Важното е ти да имаш доверие в мен, поне през следващата седмица. Да разчитам ли на това?

Себелюбието на Емет бе временно поласкано. Той сви рамене и омекна.

— Печелите, господин президент. Статукво 10 10 Съществуващото положение (лат.). — Б.пр. . Както винаги на ваше разположение.