Клайв Къслър - Съкровище

За по-малко от час върху обратната страна на хълма бе изкопан трап, дълбок шест метра и дълъг двадесет. Точно на този етап от изкопните работи, като подскачаше и заобикаляше ниските храсти, към тях започна да се приближава един „Блейзър“, щабна кола с четворно предаване, зад чиято прашна диря се тътреше един камион с войници.

Колелата не бяха още спрели, когато от нея изскочи един капитан. Той застана изпъчено, сякаш бе глътнал бастун. В очите му се четеше решителността на човек, който поставя военната дисциплина над всичко и изпълнява безпрекословно всички дадени му заповеди и нареждания.

— Влизането тук е забранено — отсече той. — Лично аз ви предупредих преди два дена да не правите опит да влизате тук отново. Сега трябва да си приберете машината и да напуснете незабавно района.

Пит невъзмутимо слезе от седалката си и се загледа в дъното на изкопа, сякаш офицерът не съществуваше.

Лицето на капитана почервеня и той излая на сержанта си:

— Сержант О’Хара, подгответе хората си да изведат тези цивилни от района.

Пит се обърна бавно и се усмихна приветливо.

— Съжалявам, но от тук не мърдаме.

Капитанът му отвърна с усмивка, с която спокойно можеше да изпепели човек.

— Имате три минути, за да напуснете и да вземете изкопната машина със себе си.

— Не искате ли да видите документите, които узаконяват присъствието ни тук?

— Само ако са подписани от генерал Чандлър. В противен случай си губите напразно времето.

— Те идват от по-висшестоящо място от вашия генерал.

— Имате три минути — каза категорично капитанът. — След това ще ви изведа оттук със сила.

Лили, Джордино и адмиралът, които бяха седнали на сянка в джипа, взет назаем от Сам, слязоха и се приближиха, за да погледнат отблизо представлението. Лили бе само по една горница без гръб и плътно прилепнали къси панталони. Тя закрачи дръзко напред-назад пред редицата строени войници.

Жени, които никога не са обикаляли улиците като проститутки, не могат да имитират успешно онази походка със съблазнителното поклащане на бедрата. Те преиграват и стигат до границата на комичното. Лили не правеше изключение, но на войниците не им пукаше от това. Те поглъщаха представлението й с жадни очи.

Пит започна да се ядосва. Той мразеше надутите празноглавци.

— Капитане, вие имате само дванадесет души. Дванадесет инженера с по-малко от сто часа бойна подготовка. А аз имам зад гърба си подкрепление от четиридесет души, всеки двама от които биха могли с голи ръце да унищожат целия ви отряд за по-малко от тридесет секунди. Аз не ви моля, а ви нареждам да се оттеглите.

Капитанът се завъртя небрежно на триста градуса, но единственото, което видя, освен Пит, бе Лили, която пристъпваше съблазнително пред строените войници, адмирал Сандекър, който пускаше равнодушно дим от една голяма пура и един човек с превързана ръка, когото не бе забелязал преди. Двамата се бяха облегнали на джипа така, сякаш бяха полузадрямали.

Той хвърли един бърз поглед към Пит, но очите на последния не издаваха и следа от вълнение. Тогава капитанът посочи напред с ръка.

— Сержант, изкарайте тези хора по най-бързия начин от тук.

Преди хората му да направят и две крачки, пред тях като с вълшебна пръчица изникна полковник Холис. Цветовете на камуфлажната му бойна униформа, както и намазаните му с тъмна боя лице и ръце, чийто цвят наподобяваше този на греста, бяха почти като тези на околните храсти. Макар че стоеше на по-малко от пет метра разстояние, той така се сливаше с храстите около себе си, че почти не се виждаше.

— Проблем ли имаме? — Холис попита капитана с почти същата дружелюбност, с каквато една гърмяща змия би погледнала плячката си.

Ченето на капитана увисна и хората му замръзнаха по местата си. Той пристъпи няколко крачки напред и заоглежда по-внимателно Холис, но не видя никакви отличителни знаци, които да подскажат ранга му.

— Кой сте вие? — изломоти той. — От кое подразделение сте?

— Полковник Мортън Холис, Сили за специални операции.

— Капитан Луис Кранстън, сър, Четиристотин осемдесет и шести инженерен батальон.

Отдадоха си взаимно чест. Холис кимна към редицата инженери, които държаха автоматичните си оръжия насочени към тях.

— Мисля, че може да дадете „свободно“ на хората си.

Кранстън не знаеше как да постъпи с непознатия полковник, който се беше появил сякаш от нищото.

— Мога ли да попитам, полковник, какво прави тук един офицер от Силите за специални операции?