Армейските подразделения бяха съставени от млади и боеспособни войници, но те бяха обучени да се сражават с враг, който отвръща на удара им. Тук обаче срещу тях се бе надигнала вълна от цивилни граждани, която внасяше смут и объркване във войнишките души.
Техният командир, бригадният генерал Къртис Чандлър, бе барикадирал моста с танкове и бронирани коли, но Топилцин бе предвидил такова развитие на нещата. Брегът на реката бе претрупан с малки лодки от всякакъв вид, дървени салове и вътрешни гуми от камиони, събирани в околовръст от двеста мили. Имаше и малки мостчета, изплетени от въжета, които бяха опънати на земята и завързани към лодките от първата вълна, с които те щяха да бъдат пренесени през реката и завързани на отсрещната страна.
Оценката на военните разузнавачи на генерал Чандлър бе, че първата вълна ще наброява около двадесет хиляди души, преди флотилията да се върне, да натовари и пренесе втората. За броя на хората, които щяха да преплуват реката, генералът можеше само да гадае. Една от неговите агентки бе успяла да се доближи до ремаркето, което се използваше за столова от помощниците на Топилцин и съобщи, че началото на атаката ще бъде дадено късно вечерта, след като ацтекският месия докара своите последователи до състояние на фанатично безумие с пламенната си реторика. Но тя не бе успяла да научи точно коя вечер.
Чандлър бе изкарал три мандата във Виетнам. Той знаеше от първа ръка какво означаваше да се убиват фанатизирани млади жени и момчета, които налитаха върху тях без предупреждение от джунглата. Той даде заповед да се стреля над главите на хората, когато тълпата тръгне да преминава реката.
Ако предупредителният преграден огън не ги спреше — Чандлър бе войник, който щеше да изпълни дълга си безпрекословно. Ако му бъдеше наредено, той щеше да използва силите под негово командване, за да отблъсне мирното нашествие без оглед на пролятата кръв.
Пит стоеше на слънчевата тераса, която се намираше на втория етаж над магазина на Сам и се взираше през един телескоп, който тексасецът използваше, за да наблюдава звездите. Слънцето бе залязло зад гребена от хълмове на запад и над реката падаше здрач. От другата страна на Рио Гранде грижливо подготвеният спектакъл тепърва щеше да започне. Запалени бяха десетки разноцветни прожектори. Някои от тях започнаха да шарят из небето, други осветиха една висока кула, която бе издигната в центъра на града.
Пит фокусира телескопа и увеличи изображението на малката фигурка, която носеше бяла роба до коленете и пъстра шапка и бе застанала на тясна площадка на върха на кулата. Като гледаше вдигнатите й ръце, които правеха резки и красноречиви жестове, Пит прецени, че човекът, към когото бяха отправени всички погледи, произнасяше пламенна реч.
— Чудя се кой ли е онзи тип със странния костюм, който подстрекава местните жители?
Сандекър бе седнал до Лили и разглеждаше подземните профили, които бяха получили при изследването. При въпроса на Пит той вдигна глава.
— Вероятно онзи мошеник Топилцин — изсумтя той.
— Той може да хипнотизира тълпа и от най-ревностните евангелисти.
— Има ли признаци, че те ще се опитат да прекосят реката тази вечер? — попита Лили.
Пит отлепи очи от телескопа и се облегна назад.
— Работата им по подготовката на флотилията върви с пълна пара, но се съмнявам дали ще бъдат готови за това в близките четиридесет и осем часа. Топилцин няма да тръгне в настъпление, преди да е сигурен, че не е главна тема в новинарските емисии по целия свят.
— Топилцин е псевдоним — информира го Сандекър. — Истинското му име е Робърт Капестер.
— Вдигнал е голям шум около себе си.
Сандекър вдигна нагоре палеца и показалеца си, като остави един инч разстояние между тях.
— Толкова остава на Капестер, за да вземе властта в Мексико.
— Ако мога да съдя по мащаба на сборището от другата страна на реката, той иска да заграби и целия американски югозапад.
Лили се изправи и се протегна.
— До гуша ми дойде да седя тук. Ние вършим цялата работа, а военните инженери обират славата. Това, че не ни позволяват да наблюдаваме изкопните работи и не ни допускат до имота на Сам аз намирам за много невъзпитано от тяхна страна.
Пит и Сандекър се усмихнаха на типично женския начин, по който Лили бе подбрала думите си.
— Аз бих използвал малко по-силна дума от „невъзпитано“ — каза адмиралът.
Лили нервно загриза върха на писалката си.
Читать дальше