Клайв Къслър - Съкровище

— Защо нямаме вест от сенатора? Той трябваше да се обади досега.

— Не знам защо — отвърна Сандекър. — Всичкото, което ми каза, след като му обясних плана на Дърк, бе, че ще се помъчи по някакъв начин да постигне споразумение.

— Така ми се иска да знаехме как се развиват работите там — прошепна Лили.

На стълбите, които водеха към терасата, се появи Тринити с престилка на кръста.

— Някой да желае ястие с прочутото чили на Тринити?

Лили го погледна неспокойно.

— Много ли е люто?

— Моя малка лейди, аз мога да го приготвя нежно като бяла ружа за твоя стомах или огнено люто като киселина от батерия. Ще го приготвя по твой вкус.

— Ще се спра на бялата ружа — реши без колебание Лили.

Преди Пит и Сандекър да успеят да дадат поръчката си, Тринити се обърна и се загледа през здрача във върволицата фарове, които приближаваха по пътя.

— Трябва да е още един военен конвой — съобщи той. — Откакто онзи генерал заварди пътищата и пренасочи цялото движение на север, насам не са идвали нито коли, нито камиони.

След малко те преброиха пет камиона, водени от един хамър, превозното средство, което замести издръжливите джипове. Камионът, с който завършваше колоната, теглеше едно ремарке, в което имаше машина, покрита с платнище. Конвоят не се отби от пътя, за да тръгне към лагера на инженерите под хълма Гонгора, нито продължи към Рома, както се очакваше. Камионите последваха хамъра в отбивката към Римската арена на Сам и спряха между бензиновите колонки и магазина. Пътниците слязоха от хамъра и се огледаха.

Пит веднага разпозна три лица. Двама от мъжете бяха в униформа, докато третият носеше пуловер и дънки. Пит прекрачи внимателно през парапета и се провеси надолу, докато краката му не се озоваха само на няколко фута над земята. След това се пусна и се приземи току под носа им, като леко изохка от внезапната болка, която прониза ранения му крак. Посетителите се сепнаха от неговото внезапно появяване, както и той беше изненадан от тяхното.

— Ти пък откъде се изтърси? — попита Ал Джордино, ухилен до уши. Той изглеждаше блед на светлината на фаровете и ръката му висеше на една превръзка от рамото, но шеговитото му настроение не бе го напуснало и за миг.

— Тъкмо се канех да те попитам същото.

Полковник Холис пристъпи напред.

— Не предполагах, че ще се срещнем отново толкова скоро.

— Нито пък аз — добави майор Дилинджър.

Пит почувства как го облива вълна на огромно облекчение, когато сграбчи протегнатите им ръце.

— Твърде слабо е да се каже, че само се радвам да ви видя. Как се озовахте тук?

— Баща ти успя с присъщото му красноречие да убеди обединените началник-щабове — обясни Холис. — Едва бях приключил с доклада по мисията „Лейди Фламбъро“, когато пристигна заповед да събера и натоваря хората си на камиони и да дойда по най-бързия начин тук, като използвам само черни пътища. Всичко се пази в дълбока тайна. Казаха ми, че командващият военните подразделения тук не знае нищо за нашата мисия и ще научи за нея едва след като му докладвам.

— Генерал Чандлър — каза Пит.

— Да, твърдият като стомана Чандлър. Служих при него в НАТО преди осем години. Все още той смята, че войните се печелят само със силата на оръжието. Значи на него се е паднала мръсната работа да изиграе ролята на Хораций, като защитава моста.

— Какви са заповедите ви? — попита Пит.

— Да окажем помощ на теб и доктор Шарп в работата ви по проекта, какъвто и да е той. Адмирал Сандекър ще осигурява пряката линия до сенатора и Пентагона. Това май е всичко, което знам.

— Не споменаха ли Белия дом?

— Няма нищо черно на бяло.

Той се обърна, тъй като Лили и адмиралът, които бяха предпочели по-дългия път по вътрешните стълби, се втурнаха навън от входната врата. Докато Лили прегръщаше Джордино, а Дилинджър се представяше на Сандекър, Холис дръпна Пит настрана.

— Какво, по дяволите, става тук? — промърмори той. — Да не би да е някакъв цирк?

Пит се ухили.

— Не знаеш колко си близо до истината.

— Къде е мястото на моите специални сили?

— Когато започне безплатното шоу — каза Пит, като стана напълно сериозен, — твоята задача е да вдигнеш във въздуха сцената.

Изкопната машина, която Силите за специални операции бяха докарали от Вирджиния, бе огромна. Широките гъсенични вериги придвижиха масивното й туловище до мястото, което Лили бе отбелязала с едно от малките маркерни флагчета. След десетина минути обучение и практика, Пит запомни функциите на лостовете и започна сам да работи със стоманеното чудовище. Той вдигна във въздуха широката два метра и половина кофа, след което я заби в твърдата земя като огромен нокът на хищна птица. Чу се силно дрънчене на метал.