Клайв Къслър - Съкровище

Те започнаха да прииждат с хиляди през първия ден и с десетки хиляди през следващите. От цялата територия на северно Мексико, вдъхновени от пламенните речи на Топилцин, запристигаха хора, кой с кола, кой с претъпкани автобуси и камиони. Мнозина извървяха пеш дългото разстояние до потъналия в прах Мигел Алеман, който се намираше на отвъдния бряг срещу Рома. Асфалтовите шосета от Монтерей, Тампико и Мексико Сити бяха задръстени от дълги върволици превозни средства.

Президентът Де Лоренцо се опита да спре лавината от хора, която се бе устремила към границата. Той вдигна по тревога мексиканските въоръжени сили и им заповяда да блокират пътищата. Със същия успех военните можеха да се опитат да спрат бушуващо наводнение. Един взвод войници, пред опасността да бъдат пометени от човешката вълна в едно от предградията на Гваделупа, откриха огън срещу тълпата и убиха петдесет и четири души, повечето от тях жени и деца.

Неволно президентът Де Лоренцо бе дал силен коз в ръцете на Топилцин. Робърт Капестер се бе надявал точно на такъв вид реакция от негова страна. В Мексико Сити избухнаха безредици и Де Лоренцо осъзна, че трябваше или да отстъпи, или да се изправи пред опасността от повсеместни вълнения, които да запалят искрата на една евентуална революция. Той изпрати съобщение до Белия дом, в което поднасяше искрените си съжаления за това, че не е успял да спре надигащите се маси, след което върна в казармите армейските подразделения, много войници от които дезертираха и се присъединиха към похода.

След като падна и последното препятствие по пътя им, неудържимите тълпи се отправиха като огромен мравуняк към Рио Гранде.

Наетите от фамилията Капестер професионални организатори и последователите на Топилцин-Капестер издигнаха палатков лагер на площ от пет квадратни километра. Те построиха походни кухни и организираха изхранването на пришълците. С камиони докараха санитарни възли и ги сглобиха на място. Нищо не беше пропуснато. Мнозина от бедните, които бяха наводнили района, никога не бяха живели така охолно и не бяха се хранили до насита както сега. Само облаците прах и отпадните газове от дизеловите двигатели не можеха да бъдат контролирани.

По протежение на мексиканския бряг се появиха знамена, върху които бяха изписани на ръка следните гръмки призиви: „Върнете ни земята на нашите прадеди“, „Античните предмети принадлежат на Мексико“, „САЩ откраднаха нашата земя“. Те скандираха лозунгите на английски, испански и нахуатл. Топилцин се движеше между масите и с пламенна реторика ги възбуждаше до лудост, рядко виждана извън Иран.

Телевизионните новинарски екипи имаха изключително успешен ден. Те заснеха на лента пъстрата демонстрация в цялото й многообразие. Бяха пристигнали две дузини подвижни телевизионни станции. От тях по земята тръгваха плетеница виещи се кабели и стигаха до камерите, които бяха поставени върху триножници на хълма край реката. Обективите им бяха насочени към отсрещния бряг, като не спираха да се въртят и да снимат сборището от единия до другия му край.

Нищо неподозиращите кореспонденти, които обикаляха из тълпите, не знаеха, че селските семейства, които те интервюираха, бяха умело внедрени и подготвени агенти. В повечето случаи простите хорица, с дрипави и окъсани дрешки, бяха опитни актьори, които говореха свободно английски. Те обаче отговаряха на въпросите със силен акцент, като се запъваха в търсене на правилната дума. Когато техните сълзливи призиви за получаване на постоянно жителство в Калифорния, Аризона, Ню Мексико и Тексас бяха показани по вечерните новинарски емисии и на телевизионните дискусии на следващата сутрин, те предизвикаха вълна на сантиментална подкрепа от цялата нация.

Единствените хора, които стояха непоклатимо на своя пост, без да трепнат от надвисналата опасност, бяха граничните патрули на Съединените щати. До този момент заплахата от масирано нахлуване бе само един кошмар. Сега обаче те щяха да бъдат свидетели на сбъдването на техните най-лоши страхове.

Граничните патрули рядко прибягваха до употреба на огнестрелно оръжие. Те се отнасяха хуманно към нелегалните емигранти и зачитаха техните човешки права, преди да ги върнат обратно в тяхната държава. От техните постове се виждаха смътните очертания на подразделенията на американските въоръжени сили, които бяха заели позиции по протежение на американския бряг на реката и отдалеч приличаха на големи мравки. Единствената опасност от кръвопролитие според тях идваше от дългата редица автоматични оръжия и двадесетте танка, чиито смъртоносни оръдия бяха насочени към Мексико.