Клайв Къслър - Съкровище

Робърт се засмя.

— Когато говориш, помъчи се все пак да бъдеш малко по-обективен. Християните може да са изгорили по-голямата част от ръкописите през 391 година след Христа, но мюсюлманите са тези, които през 646 година са унищожили Библиотеката завинаги.

Сервитьорът започна да сервира шотландска пушена сьомга и ирански хайвер. В продължение на няколко минути те се хранеха мълчаливо.

След известно време Пол наруши мълчанието:

— Осъзнаваш, надявам се, че задачата за завладяването на съкровището пада изцяло върху твоите плещи.

Робърт го изгледа втренчено над ръба на чашата си за шампанско.

— На мен ли казваш това, или на Топилцин?

Пол се засмя.

— На Топилцин.

Робърт постави чашата върху масата и бавно вдигна ръце, сякаш искаше да хване муха на тавана. Очите му придобиха хипнотичен израз и той започна да говори със завладяващ тон.

— Ние ще се вдигнем с десетки, със стотици хиляди. Ще пресечем реката като един и ще си възвърнем това, което е било заровено в нашата земя, земя, която американците са откраднали от нашите деди. Мнозина ще загинат, но боговете искат да си вземем обратно това, което по право принадлежи на Мексико.

След това той свали ръцете си и се ухили.

— Разбира се, трябва малко да се поизглади.

— Мисля, че си взел назаем моя сценарий — каза Пол, като го аплодираше.

— Има ли някакво значение, щом сме едно семейство. — Робърт бодна с вилицата си парченце сьомга за последен път. — Вкусно. Бих могъл да изям цяла лодка с пушена сьомга.

Той я преглътна с чаша шампанско.

— Да речем, че успея да сложа ръка върху съкровището, после какво?

— Искам само картите. Всичко друго, което може да бъде изнесено тайно, ще бъде за фамилията или ще го продадем на черния пазар на богати колекционери. Съгласен?

Робърт помисли за момент и после кимна.

— Съгласен.

Сервитьорът донесе поднос с чаши, бутилка бренди и кутия с пури.

Пол бавно запали една дълга пура. Той погледна въпросително брат си през облачетата дим.

— Как възнамеряваш да сложиш ръка върху съкровището на Библиотеката?

— Бях планирал да проведа едно масирано и невъоръжено нахлуване в пограничните американски щати, след като спечеля властта. Сега ми идва на ум, че мога да използвам настоящата възможност, за да направя един опит. — Робърт разклати чашата си и се загледа в тъмната течност. — Веднага щом се задвижи механизмът на моята акция, бедните от градовете и селяните от провинцията ще бъдат събрани и закарани на север до Рома, щата Тексас. За четири дни мога да събера триста, дори четиристотин хиляди души на нашия бряг на Рио Гранде.

— Как ще реагират американците на това?

— Нито един войник, граничен патрул или шериф в Тексас не ще може да спре нахлуването. Планирам в първата вълна от хора, която ще премине по моста и през реката, да сложа жени и деца. Американците са много сантиментални като нация. Въпреки че колеха селяни във Виетнам, сега няма да посмеят да стрелят по невъоръжени цивилни граждани пред прага на собствения им дом. Мога също така да разчитам и на това, че Белият дом ще се уплаши да не бъде въвлечен в неприятен международен инцидент. Президентът няма да посмее да даде заповед за стрелба. Пасивната им съпротива ще бъде просто пометена от човешката вълна, която ще нахлуе през Рома и ще влезе в подземната пещера, където се намира съкровището на Библиотеката.

— И Топилцин ще ги предвожда?

— Да, аз ще предвождам.

— Колко време смяташ, че ще може да задържим пещерата? — попита Пол.

— Толкова, колкото ще бъде необходимо на преводачите на древни езици да изследват и да вземат онези свитъци, които съдържат информация за отдавна изгубени находища на нефт и скъпоценни камъни.

— Това може да отнеме седмици. Няма да имаш време. Американците ще прегрупират силите си за отбрана и за няколко дни ще изтласкат хората ти обратно в Мексико.

— Не и ако заплаша, че ще изгоря свитъците и ще унищожа произведенията на изкуството. — Робърт изтри устните си със салфетка. — Реактивният ми самолет трябва вече да е презареден. Време е да се връщам в Мексико и да се захващам с организирането на тази операция.

В очите на Пол се появи уважение към находчивостта и изобретателността, която брат му бе проявил в разсъжденията си.

— Щом бъде притиснато до стената, американското правителство няма да има друг избор, освен да преговаря. Това ми харесва.

— Несъмнено най-голямото нашествие на хора, което ще нахлуе в Съединените щати след британците по времето на Революцията — каза Робърт. — На мен това ми харесва още повече.