Клайв Къслър - Съкровище

Сам Тринити стоеше и наблюдаваше как Пит свързваше чифт електрически проводници, излизащи от две метални кутии, които бяха поставени върху отворената задна врата на неговия джип. Едната кутия имаше малък монитор за наблюдение, а другата — продълговато отверстие, от което като сплескан език бе увиснала хартия.

— Страхотна апаратура — отбеляза Тринити. — Как се казва?

— На технически език се нарича „Система за профилни подземни изследвания посредством отразени електромагнитни вълни“ — отговори Пит, като вкара проводниците в едно странно двугърбо устройство на четири колела, което се буташе с един прът. — На разбираем език това ще рече радарно устройство за изследване на земята, Георадар Едно, произведено от Ойо Корпорейшън.

— Не знаех, че радарът може да премине през земя и скали.

— Той може да осигури добър профил до десет метра дълбочина, и може да стигне до двадесет при идеални условия.

— Как работи?

— Когато портативната сонда се движи по терена, тя предава електромагнитни импулси в земята. Отразените сигнали се улавят от един приемник и след това се подават към процесора за цветни изображения и графичното регистриращо устройство вътре в джипа. Това е в основни линии същината на този метод.

— Сигурен си, че не искаш да тегля количката с предавателя?

— Като го бутам с ръка, мога по-добре да го управлявам.

— Какво търсим?

— Кухина.

— Искаш да кажеш пещера.

Пит се усмихна и сви рамене.

— То е едно и също.

Тринити погледна хълмистото било, на което те стояха, и вдигна очи към върха на хълма Гонгора, който бе на четиристотин метра от тях.

— Защо търсим съкровището на гърба на другия хълм?

— Искам да изпробвам някои функции на машината, преди да се заемем с главната площадка — отвърна неопределено Пит. — Освен това има известна вероятност Венатор да е заровил част от съкровището някъде другаде. — Той спря и махна на Лили, която се взираше през един геодезически теодолит недалеч от тях. — Готови сме — извика той.

Тя му махна в отговор и се приближи, като носеше една дъска със закрепена отгоре й милиметрова хартия.

— Ето твоята мрежа за претърсване — каза тя, като посочи с молив маркираните участъци върху хартията. — Граничните колове са поставени на местата им. Аз ще вървя зад джипа и ще следя приборите. Приблизително на всеки двадесет метра ще забождам малки маркировъчни флагчета, за да можем да вървим в права линия.

Пит кимна на Тринити.

— Готов ли си, Сам?

Тринити се намести зад волана и запали двигателя на джипа.

— Чакам теб.

Пит включи устройството и извърши няколко настройки. После взе в ръка дръжката на количката със сондата и посочи напред.

— Давай.

Тринити включи джипа на скорост и запълзя напред, докато Пит го следваше, бутайки предавателно-приемното устройство на пет метра след него.

Лека облачност притъпи силата на слънцето и го превърна в замъглено жълто кълбо. За щастие, денят бе мек и приятен. Те се движеха напред-назад, като заобикаляха храсти и треви. Утрото бавно се претърколи и отстъпи място на следобеда, но те не го забелязаха — монотонността, присъща на такива измервания и изследвания, изкривяваше времето извън всякакви пропорции.

Прескочиха обяда. Спираха единствено по нареждане на Лили, за да може тя да проучи показанията и да си води бележки.

— Как са показанията? — попита Пит, като седна отзад на джипа за кратък отдих.

— На ръба сме на нещо, което изглежда интересно — отговори Лили, погълната в проучване на показанията. — Макар че може и нищо да не излезе. Ще разбера с по-голяма сигурност, след като направим още два тегела.

Тринити любезно раздаде бутилки мексиканска бира „Бохемия“, която извади от едно сандъче с лед в джипа. Точно по времето на тези почивки Пит забеляза, че в подножието на хълма Гонгора има паркирани коли, чийто брой непрекъснато нарастваше. Хората се пръскаха по склона на хълма с метални детектори в ръка.

Сам също ги забеляза.

— Моите табелки „Частно владение“ и „Влизането забранено“ свършиха голяма работа — заоплаква се той, — човек би си помислил, че на тях е написано „Безплатни напитки“.

— Откъде идват тези хора? — попита Лили. — Как са научили толкова бързо за проекта?

Тринити надзърна над рамката на очилата си.

— Повечето са местни. Някой трябва да се е разприказвал. Утре по това време тук ще започнат да прииждат хора от всички щати.

Телефонът в джипа издрънча и Тринити вдигна слушалката. След това я подаде през прозореца към Пит.