Клайв Къслър - Съкровище

— Може би аз съм тръгнал по погрешен път, господа — каза Сандекър. — Но доколкото зная, ние обещахме да поделим откритието с президента Хасан, с цел да стабилизираме правителството му.

— Вярно — призна Шилър. — Но това беше преди вие да установите точното му местонахождение край Рио Гранде. Сега въвлякохте и Мексико в играта. Онзи фанатик Топилцин може да направи голям въпрос от факта, че мястото, където е било заровено съкровището, преди е принадлежало на Мексико.

— Това може да се очаква — каза Сандекър. — Но девет десети от правната страна на въпроса се решава от собствеността. По закон предметите принадлежат на лицето, което притежава земята, където те са заровени.

— На мистър Тринити ще бъде предложена значителна сума пари за земята му и правата над реликвите — каза Никълс. — Бих добавил също така, че сумата, която ще му бъде изплатена, ще бъде освободена от данъци.

Сандекър погледна скептично Никълс.

— Съкровището може да струва стотици милиони. Готово ли е правителството да отиде на такава висока сума?

— Разбира се, че не.

— Ами ако Тринити не приеме вашата оферта?

— Има и други методи за сключване на сделка — каза Уисмър със студена решителност.

— Откога правителството се занимава с изкуство?

— Предметите на изкуството и останките на Александър Велики имат само историческа стойност — каза Уисмър. — Това, което е от жизненоважно значение за нас, е знанието, скрито в свитъците.

— Това зависи от окото на ценителя — каза философски Сандекър.

— Информацията, съдържаща се в научните документи, особено геологическите данни, биха могли да окажат огромно влияние върху нашите бъдещи взаимоотношения с Близкия изток — продължи упорито Уисмър. — Освен това трябва да се вземе под внимание и религиозната страна на въпроса.

— Какво има толкова? Гръцкият превод на оригиналния староеврейски текст на Стария Завет е бил направен в Библиотеката. Този превод стои в основата на всички книги на Библията.

— Но не и на Новия Завет. — Уисмър поправи Сандекър. — Под този хълм в Тексас може да има заровени исторически факти, които да хвърлят друга светлина върху възникването на християнството. Факти, които по-добре би било да си останат заровени.

Сандекър хвърли един студен поглед на Уисмър, след което се обърна към президента.

— Надушвам заговор, господин президент. Ще бъда благодарен, ако науча причината, поради която съм тук.

— Нищо лошо няма, адмирале, уверявам те. Но всички сме съгласни, че ни предстои една огромна и сложна операция, при която трябва да се пипа много внимателно и предпазливо.

Сандекър не беше глупав. Разбра, че капанът бе щракнал. Почти от самото начало бе усетил накъде духа вятъра.

— Значи след като ние от НЮМА — той направи пауза и погледна сенатора Пит — и особено твоя син, сенаторе, свършихме цялата мръсна работа, накрая ще бъдем изхвърлени като непотребна вещ.

— Трябва да признаете адмирале — каза Уисмър с официален тон, — че това едва ли е работа на една правителствена агенция, чиято сфера на дейност обхваща единствено подводните изследвания.

Сандекър не обърна внимание на думите на Уисмър.

— Доведохме проекта почти до неговия край. Не виждам защо да не можем да го завършим окончателно.

— Съжалявам, адмирале — каза твърдо президентът. — Но ви отстранявам от проекта и го прехвърлям на Пентагона.

Сандекър бе зашеметен.

— Военните! — изтърси той. — Чий вятърничав мозък измъдри тази идея?

Очите на президента придобиха смутено изражение. След това те стрелнаха Уисмър за миг.

— Не е важно кой е измислил новия план. Решението е мое.

— Не мисля, че ти разбираш, Джим — каза тихо сенаторът. — Това, на което си се натъкнал, излиза далеч извън пределите на простата археология. Знанието под този хълм може коренно да промени външната ни политика към Близкия изток в продължение на десетилетия напред.

— Достатъчно основание, за да подходим към това нещо като на строго секретна разузнавателна операция — каза Уисмър. — Трябва да държим откритието в тайна, докато всички документи не бъдат щателно проучени и данните от тях анализирани.

— Това може да отнеме двадесет или дори сто години, в зависимост от броя и състоянието на свитъците след шестнадесетвековния им престой в подземния склад — възрази Сандекър.

— Щом се налага — сви рамене президентът.

Сервитьорът донесе на адмирала неговата купа с плодове и чашата с мляко, но Сандекър бе загубил апетита си.