Клайв Къслър - Съкровище

— Точно тук открих единия му ръб да се подава от брега.

— Този пресъхнал поток — отбеляза Пит — се вие между Гонгора и по-далечния хълм.

Тринити кимна.

— Да, но няма начин камъкът да се е придвижил оттам до склона под Гонгора, освен ако не е бил влачен.

— В тази равнина едва ли има наводнения — съгласи се Сандекър. — Ерозия и обилни продължителни дъждове биха могли да го преместят на петдесет метра от върха на Гонгора, но не и на половин километър от съседния връх.

— А другите предмети — попита Лили, — къде лежаха те?

С ръката си Тринити описа една дъга по посока на реката.

— Те бяха пръснати малко по-надолу по склона и стигаха почти до центъра на града.

— Извърши ли измерване с теодолит? Маркира ли всяко място?

— Съжалявам, мис, но тъй като не съм археолог, не съм се сетил да отбележа точното място на дупките.

В очите на Лили проблесна разочарование, но тя не каза нищо.

— Трябва да си използвал метален детектор — каза Пит.

— Направих си един сам — гордо отвърна Тринити. — Чувствителността му е достатъчна, за да открие пени на половин метър.

— Кой е собственикът на земята?

— Тези хиляда и двеста акра земя наоколо са били притежание на моето семейство от деня, в който Тексас е станал република.

— Това спестява куп правни разправии — каза одобрително Сандекър.

Пит погледна часовника си. Слънцето започваше да залязва зад редицата от хълмове. Той се опита да си представи битката между нападащите индианци и отбраняващите се римляни и египтяни, които бягат към реката и флотилията от древни кораби. Той почти долавяше виковете, воплите от болка, дрънченето на оръжие. Изпита странното чувство, сякаш самият той е бил жив участник в битката в този съдбоносен ден преди толкова много години. Въпросите, с които Лили продължаваше да обсипва Тринити, го извадиха от унеса и го върнаха в настоящето.

— Странно, че не си намерил никакви кости на бойното поле.

— В първите години след откриването на Америка няколко испански моряци, претърпели корабокрушение на тексаския бряг на залива, но успели след това да се доберат до Веракрус и Мексико Сити, разказвали за индианци човекоядци — отговори й Гарза.

Лили направи гримаса на дълбока погнуса.

— Не може да знаете със сигурност, че мъртвите са били изяждани.

— Може би един малък брой — каза Гарза. — А онези, които не са били отвлечени от кучешките глутници или дивите животни, са били погребани от онзи Венатор. Ако някои са били пропуснати, те са се превърнали на прах.

— Хърб е прав — каза Пит. — Всякакви кости, останали на повърхността на земята, биха се разпаднали с течение на времето.

Лили се умълча. Тя се загледа в близкия гребен на хълма Гонгора, обхваната от едно почти мистично чувство.

— Не мога въобще да повярвам, че наистина стоим на няколко метра от съкровищата.

В продължение на няколко мига над тях като че ли се възцари ледена тишина. Накрая Пит изрази гласно мислите на останалите:

— Много достойни мъже са загинали преди шестнадесет века, за да запазят знанието на своето време — тихо каза той, като очите му се взираха назад в миналото. — Мисля, че е време да го извадим на бял свят.

На следващата сутрин адмирал Сандекър бе пропуснат през портата на едно имение от охраната на Секретните служби. Той подкара колата, която беше взел под наем, по виещата се алея към известната на малцина вила на президента на брега на Озаркското езеро в щата Мисури. Спря пред вилата и извади куфарчето си от багажника. Във въздуха се чувстваше свежа хладнина и той я намери за много ободряваща след горещите температури покрай Рио Гранде.

Президентът, облечен в топло яке от овча кожа, слезе по стъпалата на верандата и го поздрави:

— Адмирале, благодаря, че дойде.

— Бих предпочел да съм тук, отколкото във Вашингтон.

— Как беше пътуването?

— Спах през повечето време.

— Съжалявам, че се наложи така спешно да те извикаме тук.

— Напълно съзнавам важността на положението.

Президентът постави ръка на гърба на Сандекър и го поведе нагоре по стъпалата към вратата на вилата.

— Нека да влезем и хапнем нещо за закуска. Дейл Никълс, Джулиъс Шилър и сенатор Пит вече са нападнали яйцата и пушената шунка.

— Събрали сте мозъчния тръст, виждам — каза Сандекър с предпазлива усмивка.

— Прекарахме половината нощ в обсъждане на политическите последици от вашето откритие.

— Самият аз едва ли бих могъл да допълня нещо повече към доклада, който ви изпратих по куриер.