Клайв Къслър - Съкровище

— Има ли някои по-известни от тях? — попита Лили.

— Известни? — засмя се Гарза. — Бих избрал една къща, построена в средата на деветнадесети век, която бе използвана за „кръчмата на Розита“, когато в Рома снимаха филма „Да живее Сапата“ с Марлон Брандо.

Сандекър направи жест на Мифлин да закръжи около хълмовете, които се издигаха над града, и се обърна към Гарза.

— Дали Рома е получил името си от това, че и той като Рим е заобиколен от седем хълма?

— Никой не знае със сигурност — отговори Гарза. — Ще трябва доста да се потрудите, за да различите седем отделни хълма. Само два от тях имат по-ясно оформени върхове, останалите просто преливат един в друг.

— Какъв е геологическият им произход? — попита Пит, като зяпаше надолу.

— Варовикови останки в по-голямата им част. Целият този район някога е бил дъно на море. Вкаменелости от стридени черупки са нещо често срещано по тези места. Някои от откритите черупки са големи близо половин метър. Наблизо има кариера за чакъл, където може да добиете представа за различните геологически епохи. Мога да ви изнеса и една бърза лекция, ако накарате Джо да ни свали долу.

— Не точно сега — каза Пит. — В този район има ли някакви естествени пещери?

— Не, никакви, които да излизат на повърхността. Но това не означава, че ги няма. По никакъв начин не може да се узнае колко пещери, образувани от древните морета, лежат скрити под най-горния слой. Ако копаете достатъчно дълбоко и на правилното място, има голяма вероятност да попаднете на добри варовикови залежи. Една стара индианска легенда разказва за духове, които живеят под земята.

— Какви духове?

Гарза сви рамене.

— Духове на древни хора, загинали в битка със злите богове.

Лили несъзнателно сграбчи ръката на Пит.

— Откривани ли са някакви древни предмети близо до Рома?

— Няколко кремъка от стрели и копия, каменни ножове и лодки от камък.

— Какви са тези лодки от камък? — попита Пит.

— Кухи камъни с формата на лодка — отвърна Лили с нарастващо вълнение. — Точният им произход и предназначение са неясни. Смята се, че са били използвани като талисмани. Предполага се, че са отблъсквали злото, особено ако индианецът се е страхувал от вещица или от силата на някой шаман. Той е завързвал изображение на вещицата към лодката от камък и го е хвърлял в езеро или река, като по този начин премахвал злото завинаги.

Пит зададе друг въпрос на Гарза.

— Има ли открити предмети, които да влизат в противоречие с историческото развитие на света.

— Имаше няколко, но те бяха сметнати за фалшификати.

Лили си придаде възможно най-небрежно изражение.

— Какви бяха тези предмети?

— Мечове, кръстове, парчета и късчета от снаряжение, дръжки на копия, повечето направени от желязо. Спомням си също така историята за някаква стара каменна котва, която била изкопана от скалата до реката.

— Вероятно испанска по произход — осмели се да вметне предпазливо Сандекър.

Гарза поклати глава.

— Не испанска, а римска. Служителите от държавния музей се отнесоха към всичко това с оправдан скептицизъм. Те сметнаха, че това са фалшифицирани предмети от деветнадесети век.

Пръстите на Лили се впиха по-дълбоко в ръката на Пит.

— Има ли възможност да им хвърлим един поглед? — каза тя с неспокоен глас. — Или са забутани и забравени в подземието на някой държавен университет, където събират единствено прах и паяжини.

Гарза посочи през прозореца към пътя, който излизаше от Рома и продължаваше на север.

— Всъщност намерените предмети са точно там долу. Били са задържани и запазени от човека, който е намерил повечето от тях. Един добър стар тексасец на име Сам Тринити или Лудия Сам, както е известен сред местните жители. От петдесет години той непрекъснато човърка наоколо, като се кълне, че тук е имало лагер на римската армия. Изкарва си прехраната, като държи малка бензиностанция и магазин. Отзад има една колиба, която той гордо нарича „музей на древността“.

Пит се усмихна бавно.

— Можеш ли да ни свалиш долу до дома му? — попита той Мифлин. — Мисля, че трябва да поговоря със Сам.

Табелата, дълга девет метра, бе поставена зад завоя на магистралата. Гигантската хоризонтална дъска се крепеше върху избелели от слънцето и напукани от времето мескитови стълбове, които бяха еднообразно полегнали назад като пийнали мъже. Яркочервени букви върху избелял сребрист фон оповестяваха следното:

Бензиновите помпи отпред бяха лъскави и нови и рекламираха безоловно гориво за четиридесет и осем цента на литър. Магазинът бе изграден от кирпич и направен като индианските жилища от платата на Аризона със стърчащи над покрива стълбове. Вътре бе чисто. Рафтовете бяха изкусно подредени и отрупани с антикварни предмети, бакалски стоки и безалкохолни напитки. Магазинчето наподобяваше хилядите други малки самотни оазиси, които вирееха край националните магистрали.