Клайв Къслър - Съкровище

Хала слезе долу да се сбогува. Тя продължаваше със самолета до Ню Йорк.

— Ти се превърна в един скъп спомен, Дърк Пит.

— Така и не успяхме да отидем на вечеря заедно.

— Следващият път, когато си в Кайро, ще те поканя аз.

Сенаторът дочу и се приближи.

— Кайро, мис Камил? Не Ню Йорк?

Хала му отвърна с усмивка, достойна за красивата Нефертити.

— Подавам си оставката като генерален секретар и се връщам вкъщи. Демокрацията умира в Египет. Ще мога да направя много повече за нейното съживяване, ако работя сред моя народ.

— Ами Язид?

— Президентът Хасан се зарече да го постави под домашен арест.

Лицето на сенатора Пит се намръщи леко.

— Внимавайте. Язид е все още опасен човек.

— Ако не е Язид, винаги ще се намери някой друг маниак, който да чака зад кулисите. — Нежните й тъмни очи обаче издаваха страха, който се бе загнездил в сърцето й. Тя го прегърна така, сякаш му бе родна дъщеря. — Кажете на вашия президент, че Египет няма да се превърне в нация от луди фанатици.

— Ще му предам думите ви.

Хала се обърна към Пит. Тя чувстваше, че се влюбва в него, но се бореше срещу чувствата си с цялата си воля, която притежаваше. Краката й омаляха, когато хвана ръцете му и вдигна очи към неостаряващото му лице. За миг тя си представи как тялото й бе преплетено с неговото, как ръцете й галеха мускулестата му кожа, но успя бързо да прогони мисълта от главата си. С него тя бе изпитала за миг върховната наслада, от която тъй дълго бе лишавана. Но Хала знаеше, че никога нямаше да може да подели любовта си към Египет с тази към един мъж.

Животът й принадлежеше на онези, чийто живот не бе нищо друго, освен нескончаема бедност и мизерия.

Тя го целуна нежно.

— Не ме забравяй.

Преди Пит да може да отговори, Хала се обърна и забърза нагоре по стъпалата на самолета. Пит остана дълго загледан в празната врата.

Сенаторът прочете мислите му и ги прекъсна.

— Изпратили са линейка да те закара до болницата.

— Болница? — каза равнодушно Пит, като все още наблюдаваше вратата, която се затвори.

Пилотът увеличи оборотите и реактивните двигатели засвистяха. Самолетът започна да рулира към главната писта.

Пит разкъса и свали превръзките от главата и лицето си и ги хвърли в завихрения поток от отпадни газове на самолета. Течението ги подхвана. След миг те се разлетяха и заизвиваха във въздуха подобно на летящи змии.

Чак когато самолетът излетя, той отговори:

— В никакви гадни болници не отивам.

— Малко преиграваш, не смяташ ли? — каза сенаторът с бащинска загриженост, макар съвсем ясно да съзнаваше, че да се опитва да поучава свободолюбивия си син, означаваше напразно да си губи времето и думите.

— С какво ще отидеш до Белия дом? — попита Пит.

Сенаторът кимна към един хеликоптер, който чакаше на стотина метра от тях.

— Президентът се разпореди за транспорта ми.

— Би ли ме спуснал в НЮМА?

Баща му го погледна закачливо.

— Говориш образно, разбира се.

Пит се ухили.

— Никога не ме оставяш да забравя от коя страна на семейството е дошло садистичното ми чувство за хумор.

Сенаторът прегърна здраво сина си през кръста.

— Хайде, непокорни сине, нека да ти помогна до хеликоптера.

Докато Пит стоеше в асансьора и наблюдаваше как номерата на етажите растяха и се приближаваха до този на компютърния комплекс на НЮМА, стомахът му започна да се свива от напрежение, сякаш вътре се бе загнездило пулсиращо кълбо от заплетени нерви. Когато вратите се разтвориха и той излезе куцайки навън, Лили вече го чакаше във фоайето.

Лицето й бе озарено от широка усмивка, която замръзна, когато тя видя уморения му и занемарен външен вид, дългия белег на бузата, подутината от превръзката под плетения рибарски пуловер, който бе заел от баща си, влачещия се крак и бастуна. След това тя храбро се усмихна отново.

— Добре дошъл у дома, моряко.

Тя пристъпи напред и обгърна с ръце врата му. Той трепна от болка и изохка тихичко. Тя отскочи назад.

— О, съжалявам.

Пит я сграбчи.

— Няма нищо.

След това впи устни в нейните. Брадата му застърга по кожата й. Той миришеше на джин — и на възхитителна мъжественост.

— Личи си кои мъже се връщат вкъщи само веднъж седмично — каза тя накрая.

— Също и жените, които чакат — каза той, като отстъпи назад, след което се огледа. — Какво открихте с Хирам, след като заминах?

— Ще оставя Хирам да ти каже — безгрижно отвърна тя, като го хвана за ръка и го поведе през компютърната зала.