Клайв Къслър - Съкровище

— За нещастие, до утре трябва да осигурите присъствието си на север — каза Холис.

— О, не — изпъшка Пит.

— О, да — каза сенаторът, като вдигна часовника си. — След деветдесет минути „Саундър“ ще ни закара на доковете в Пунта Аренас. Там чака един транспортен самолет на военновъздушните сили, с който ти, мис Камил и аз ще отпътуваме за Вашингтон.

Пит направи безпомощен жест с двете си ръце.

— Свърши се с моето луксозно пътешествие.

След това, както обикновено, заваляха въпроси, изпълнени със загриженост за неговото състояние. След няколко минути Холис насочи разговора към неговия текущ проблем.

— Бихте ли познал Амар, ако го видехте отново? — попита той Пит.

— Бих могъл с лекота да го позная от цяла редица други хора. Не го ли намерихте? Дадох ви подробно описание на неговия ръст, тегло и външен вид преди доктор Уебстър да ме нокаутира.

Холис му подаде малко тесте снимки.

— Това са снимките на телата на похитителите, включително и на тези, взети в плен, направени и проявени от корабния фотограф. Виждате ли Сюлейман Азис Амар измежду тях?

Пит бавно преся снимките, като разучаваше отблизо чертите на мъртвите. Те изглеждаха безлични по време на битката, спомни си той и се зачуди с болезнено любопитство кои от тях бяха загинали от неговата ръка. Накрая вдигна поглед и поклати глава.

— Не го виждам нито между живите, нито между мъртвите.

— Сигурен ли сте? — попита Холис. — Раните и предсмъртните конвулсии могат силно да изменят чертите на лицето.

— Аз стоях по-близо до него, отколкото съм сега до вас и то при такива обстоятелства, които не могат лесно да бъдат забравени. Трябва да ми вярвате, полковник, когато казвам, че Амар не е измежду тези на снимките.

Холис извади една по-голяма снимка от един плик и я подаде на Пит без коментар.

След няколко секунди Пит хвърли въпросителен поглед към Холис.

— Какво искате от мен да кажа?

— Това ли е Сюлейман Азис Амар?

Пит върна обратно снимката.

— Прекрасно знаете, че е той, иначе нямаше да вадите като фокусник негова снимка, правена по друго време и на друго място.

— Мисля, че това, което полковникът премълчава — каза бащата на Пит, — е, че Амар или неговите останки тепърва трябва да бъдат открити.

— Тогава неговите хора трябва да са скрили тялото му — каза твърдо Пит. — Сигурен съм, че го улучих. Един куршум в рамото и два в лицето. Видях как един от хората му започна да го влачи към прикритието, след като той падна. Изключено е той да обикаля из острова.

— Възможно е тялото му да е погребано — съгласи се Холис. — Щателното претърсване по въздух и земя не успя да открие никаква следа от него.

— Значи лисицата не е била хваната в капана — тихо промълви Пит на себе си.

Сенаторът го погледна.

— Това пък какво е?

— Нещо, което Амар спомена за един койот и една лисица, когато се срещнахме — отвърна замислено Пит. След това той огледа посетителите си. — Обзалагам се, че се е изплъзнал от мрежата. Някой иска ли да се хване с мен на бас?

Вместо това Холис изгледа мрачно Пит.

— По-добре се надявай той да е мъртъв като баракуда в пустинята, защото ако не е, името Дърк Пит ще оглави следващия му списък за убийства.

Хала се доближи с грациозна походка до горната част на леглото на Пит, облечена в роба от златна коприна с осъвременени йероглифни мотиви. Тя постави леко ръка около рамото му.

— Дърк е много изтощен — каза тя с равен глас. — Има нужда от добра храна и почивка, преди да дойде време да напусне кораба. Предлагам да го оставим насаме през следващия един час.

Холис пъхна обратно снимките в плика и се изправи.

— Трябва да се сбогувам. Един хеликоптер чака да ме върне в Санта Инес, за да продължим да търсим Амар.

— Предайте моите най-добри поздрави на майор Дилинджър.

— Ще ги предам.

За момент Холис изглеждаше неспокоен. След това той се доближи до леглото и се ръкува.

— Извинявам се, Дърк, на теб и на твоите приятели, за това, че така силно ви подцених. Винаги когато желаете да се преместите от НЮМА в Силите за специални операции, аз ще бъда първият, който ще подпише препоръка.

— Опасявам се, че няма да можем да се сработим много добре — ухили се Пит. — Имам алергия към изпълняването на заповеди.

— Да, видяхме го вече — каза Холис, като се усмихна слабо.

Сенаторът се приближи и стисна ръката на Пит.

— Ще се видим на палубата.

— Аз също ще се сбогувам там — каза капитан Колинс.

Хала не каза нищо. Тя изведе мъжете от стаята. След това тихо затвори вратата и завъртя ключа. Върна се назад и застана до леглото. Гънките на робата й се разлюляха и нещо в небрежния начин, по който дрехата увиваше тялото й, подсказа на Пит, че тя бе гола отдолу.