Клайв Къслър - Съкровище

Хала го доказа, като разхлаби широкия си колан и с леко свиване на раменете съблече робата. Той чу шумоленето на коприната, която се плъзгаше по нежната й плът. Тя застана като бронзова статуя, с изпъкнали гърди, опряла длани в бедрата и леко изнесла единия си крак напред. След това тя се пресегна и издърпа завивките.

— Дължа ти нещо — каза дрезгаво тя.

Пит зърна отражението си в огледалото на вратата на гардероба. Върху себе си имаше само бели марли. Горната част на главата му и едната му буза бяха увити в бинтове, както и врата, и ранения му крак. Той не беше се бръснал цяла седмица и очите му бяха кървясали. В собствените си очи Пит изглеждаше като някой презрян парий, когото всяка себеуважаваща се грозновата дебелана би подминала.

— Аз съм една тъжна пародия на Дон Жуан — промърмори той.

— В моите очи ти си красив — прошепна Хала, като внимателно легна до него и нежно прокара пръсти по окосмената му гръд. — Трябва да бързаме. Имаме по-малко от час.

Пит изпусна дълбока въздишка. Щеше да си навлече гнева на доктор Уебстър, ако се пренапрегнеше и скъсаше шевовете си. Жалка капитулация. Защо се получава така, чудеше се той, че мъжът крои планове, по-сложни и потайни от тези на разузнавателните служби, за да прелъсти една жена, само и само да я накара тя да му се отдаде при най-невероятните обстоятелства, когато той най-малко очаква това? Пит бе убеден повече от всякога, че животът на Джеймс Бонд в действителност не е бил чак толкова за завиждане.

Когато Амар се събуди, той видя само тъмнина. Рамото го болеше така, сякаш вътре в плътта му горяха живи въглени. Той се опита да вдигне ръце към лицето си, но едната му ръка експлодира от болка. Тогава той си спомни как китката и рамото му бяха ударени от куршуми. Вдигна здравата си ръка, за да докосне очите си, но с върха на пръстите си напипа само една здраво стегната превръзка, която бе увита около главата му и покриваше лицето му от челото до брадичката.

Той знаеше, че очите му не можеха да бъдат спасени. Само не и живот в пълна слепота, помисли си той. Опипа около себе си за оръжие или каквото и да е друго, с което би могъл да се самоубие, но единственото, което докосна, бе влажната плоска повърхност на една скала.

Амар не можеше да потисне страха от безпомощността си и изпадна в отчаяние. Той се изправи с мъка на крака, спъна се и падна.

Тогава две ръце го сграбчиха за раменете.

— Не прави никакви движения и не говори, Сюлейман Азис — прошепна Ибн. — Американците ни търсят.

Амар сграбчи ръцете на Ибн за успокоение. Опита се да каже нещо, но откри, че не може да произнася членоразделни думи. Изпод подгизналата от кръв превръзка, която държеше разтрошената му долна челюст, се чуха само животински гърлени звуци.

— Намираме се в малка ниша в една от минните галерии — тихо шепнеше Ибн в ухото му. — Те дойдоха съвсем наблизо, но аз успях да построя една стена, която прикри скривалището ни.

Амар кимна и направи отчаян опит да бъде разбран.

Ибн като че ли успя да премине през безкрайната тъма на съзнанието на Амар и да прочете мислите му.

— Ти искаш да умреш, Сюлейман Азис? Не, няма да умреш. Ние ще си отидем заедно от този свят, но не и минута по-рано от мига, в който реши Аллах.

Амар се потопи в черно отчаяние. Никога преди той не беше се чувствал така дезориентиран, така напълно изгубил самообладание. Болката бе непоносима. Мисълта, че може да изживее дните си в затворническа килия с максимално строг режим, сляп и осакатен, го извади от равновесие. Инстинктът му за самосъхранение го бе напуснал изцяло. Той не можеше да понесе мисълта, че ежедневното му съществуване щеше да зависи от някого — дори този някой да беше Ибн.

— Почини си, братко мой — грижовно каза Ибн. — Ще имаш нужда от цялата си сила, когато дойде време да бягаме от острова.

Амар се строполи и се претърколи на една страна. Раменете му опряха в неравния под на галерията. Земята бе мокра и влагата започна да се просмуква през дрехите му, но той изпитваше твърде силна болка, за да забележи допълнителното неудобство.

Амар все повече и повече отпадаше духом. Провалът му се бе превърнал в кошмар. Той видя Ахмад Язид да стои над него и да се усмихва самодоволно. След това в дълбините на съзнанието на Амар се появи една завеса, която бавно се отвори. Там замъждука слаба светлинка, усили се, грейна и избухна с ослепителен блясък. Точно в този смразяващ миг той зърна бъдещето и намери отговора.

Той ще оцелее, за да отмъсти!