Клайв Къслър - Съкровище

— Браво, браво, той отново е сред живите — каза бодро първи офицер Фини. — Ще отида да информирам капитана.

Когато Фини излезе през вратата, Пит започна да движи очите си, като държеше неподвижно главата си и откри един дребен плешив мъж да седи на един стол до леглото му. Корабният лекар, спомни си Пит, но не можеше да се сети за името му.

— Съжалявам, докторе, но не мога да си спомня вашето.

— Хенри Уебстър — отгатна мисълта му той и се усмихна топло. — И ако се чудите къде се намирате, вие сте в най-хубавия апартамент на борда на „Лейди Фламбъро“, който в момента е теглен на буксир от „Саундър“ към Пунта Аренас.

— Колко време съм бил в безсъзнание?

— Докато пишехте доклада си до полковник Холис, аз се погрижих за раните ви. Скоро след това ви дадох силно приспивателно. Били сте в безсъзнание около дванадесет часа.

— Нищо чудно, че умирам от глад.

— Лично ще се погрижа нашият готвач да изпрати тук един от специалитетите си.

— Как са Джордино и Финдли?

— Колко възхитително от ваша страна първо да попитате за приятелите си, а не за себе си. Джордино е много издръжлив мъж. Извадих четири куршума от него, но нито един от тях не беше попаднал в жизненоважни органи. До Нова година той трябва да е готов за танци. Раните на Финдли бяха далеч по-сериозни. Той е получил попадения в дясната си страна и куршумите са заседнали в белия му дроб и единия бъбрек. Направих каквото можах за него на кораба. Той и Джордино бяха транспортирани по въздуха до Пунта Аренас и оттам са отлетели за Вашингтон, малко след като ви дадох приспивателното. Финдли ще бъде опериран от специалисти по огнестрелни рани в медицинския център Уолтър Рийд. Ако няма усложнения, той ще се възстанови и ще бъде в добра форма. Между другото, вашият приятел Руди Гън сметна, че те се нуждаят от него повече, отколкото вие и затова ги придружи по пътя им към дома.

Преди Пит да може да отговори, един цифров термометър бе вкаран и изкаран от устата му.

Доктор Уебстър прочете показанието и кимна:

— Колкото до вас, мистър Пит — вие ще се възстановите скоро. Как се чувствате?

— Не мисля, че мога да се кандидатирам за триатлон, но ако се изключи пулсирането в главата и щипещото усещане по врата, смятам, че ще се справя.

— Имали сте голям късмет. Нито един от куршумите не е попаднал в кост, вътрешен орган или артерия. Заших ви крака и врата, или по-точно, трапецовидния мускул. Също и едната ви буза. Една пластична операция би трябвало да скрие белега, освен ако не смятате, че нежният пол ще го намери за подчертаващ вашата сексапилност. Ударът по главата е довел до сътресение. Рентгеновите снимки не показаха дори и най-малка фрактура. Прогнозата ми е, че след три месеца ще сте в състояние да преплувате Ламанша и да свирите на цигулка.

Пит се засмя. Почти веднага след това той се стегна, тъй като болката го жегна от всички страни. Лицето на Уебстър бързо придоби загрижено изражение.

— Наистина съжалявам. Страхувам се, че когато изпълнявам функциите на болногледач, понякога прекалявам с развеселяването на пациентите си.

Пит се отпусна и болката скоро утихна. Той обичаше английския хумор, както и английския начин на изразяване. Те бяха от най-висока класа, помисли си той. Усмихна се енергично и погледна Уебстър с нескрито уважение. Знаеше, че докторът бе подценил способностите си и труда от скромност.

— Ако от това се умира — каза Пит, — по-добре е още сега да платя сметката за лечението.

Сега беше ред на Уебстър да се засмее.

— Внимателно, не бих искал да развалите моето съвършено ръкоделие.

Пит предпазливо се надигна до седнало положение и протегна ръка.

— Благодарен съм за това, което направихте за трима ни.

Уебстър се изправи и разтърси протегнатата ръка на Пит.

— Беше чест да ви лекувам, мистър Пит. Сега трябва да тръгвам. Изглежда вие сте човекът на деня. Мисля, че отвън са се събрали няколко изтъкнати личности, които желаят да ви видят.

— Довиждане, докторе, и благодаря ви.

Уебстър му намигна и кимна. След това отиде до вратата, отвори я и направи знак всички да влязат вътре.

Пръв влезе сенатор Пит, следван от Хала, полковник Холис и капитан Колинс. Мъжете се ръкуваха, а Хала се наведе и леко целуна Пит.

— Надявам се, че сте намерили медицинското ни обслужване на кораба задоволително — каза приветливо капитан Колинс.

— Никой досега не се е възстановявал в по-прекрасна болница — отвърна Пит. — Съжалявам само, че не мога да се излежавам в такъв разкош още един месец.