Клайв Къслър - Съкровище

— Кризата в Египет далеч не е приключила — предупреди държавният секретар Оутс. — Язид ще бъде изместен от центъра на събитията за известно време, но в отсъствието на президента Хасан мюсюлманското братство на фанатичните фундаменталисти е влязло в съюз с либералната и със социалистическата лейбъристка партия. Заедно те ще работят за дестабилизиране на управлението на Хасан, за да поставят Египет под ислямския закон, да прекъснат връзките със Съединените щати и да торпилират мирните споразумения с Израел.

Президентът наклони глава към Шилър.

— Присъединяваш ли се към картината на Страшния съд, която Дъг току-що ни описа, Джулиъс?

Шилър кимна мрачно.

— Да.

— Мартин?

Сериозното изражение на Броган бе красноречиво.

— Неизбежното е само отложено. Правителството на Хасан трябва в края на краищата да падне. Подкрепата на военните е нещо, което днес е тук, а утре го няма. Моите най-големи мозъци в Лангли прогнозират един почти безкръвен преврат в близките осемнадесет до двадесет и четири месеца.

— Препоръчвам да се дистанцираме и да изчакаме развитието на събитията, господин президент — каза Оутс, — и да проучим нашите варианти за работа с друго мюсюлманско правителство.

— Вие предлагате един изолационистически подход — каза президентът.

— Може би е време да направим това — предложи Шилър. — Нищо съществено от това, което вашите предшественици опитаха през последните двадесет години, не се е увенчало с успех.

— Руснаците също ще загубят — добави Никълс. — А нашата голяма утеха е, че Пол Капестер, известен също като Ахмад Язид няма да бъде в състояние да създаде втора криза като иранската. Той би направил всичко възможно да унищожи нашите интереси в Близкия изток.

— Не съм напълно съгласен с твоята обобщена картина — каза Броган. — Но през времето, което ни остава, ние все още имаме възможност да създадем следващия човек, който ще управлява Египет.

Лицето на президента придоби за миг начумерено въпросително изражение.

— Кого имате предвид?

— Министърът на отбраната на Египет, Абу Хамид.

— Вие смятате, че той ще извърши правителствен преврат?

— Когато назрее моментът за това, да — търпеливо обясни Броган. — Освен че държи в джоба си мощта на военните, той предвидливо е потърсил силна подкрепа от умерените мюсюлмански фундаменталисти. По мое мнение Абу Хамид е твърде вероятен кандидат.

— Бихме могли да отидем и още по-далече — измърмори Оутс с тънка усмивка. — Той не е от онези, които не са си топвали пръста в кацата с мед и отклонявали част от милиардите долари, които инжектираме в Египет. Абу Хамид няма да се откаже от един харизан кон. О, разбира се, той ще вдигне необходимия шум, като осъди Израел и наругае Съединените щати, за да удовлетвори религиозните фанатици, но под реториката той ще държи вратата си отворена за приятелски отношения.

— Фактът, че е в близки отношения с Хала Камил, също няма да ни навреди — каза категорично Никълс.

Президентът замълча и се загледа в чашата си с червено калифорнийско вино, сякаш пред себе си имаше кристално кълбо. След това я вдигна.

— За дълъг и приятелски съюз с Египет.

— Точно така — казаха Мърсиър и Броган в съзвучие.

— За Египет — промърмори Оутс.

— И Мексико — добави Шилър.

Президентът погледна часовника си и стана, последван от съветниците си.

— Съжалявам, че трябва да ви оставя, но имам среща с група от Министерството на финансите. Поздравете от мое име всички, които са участвали в спасяването на заложниците.

Той се обърна към Оутс.

— Искам да се срещна с теб и сенатор Пит, веднага щом той се върне.

— За да обсъдите за какво е говорил с президента Хасан по време на тяхната одисея?

— Би ми било по-интересно да чуя какво той е научил от президента Де Лоренцо за кризата южно от нашата граница. Египет е от второстепенна важност в сравнение с Мексико. Със сигурност можем да предположим, че Ахмад Язид е неутрализиран до края на сезона, но Топилцин представлява далеч по-силна заплаха. Съсредоточете се в него, господа. Господ да ни е на помощ, ако не можем да уталожим вълненията в Мексико.

Бавно и неохотно Пит се надигна от черната бездна на дълбокия сън и се устреми към ярко осветената повърхност на съзнанието, само за да открие, че това бе придружено от сковаваща, пулсираща болка. Той понечи да се върне обратно в приятната забрава на тъмната бездна, но очите му се ококориха и той се събуди напълно. Първото нещо, върху което се фокусира погледът му, бе едно усмихнато червендалесто лице.