Клайв Къслър - Съкровище

Мината със своя призрачен и зловещ вид не изглеждаше подходящо място за водене на битки, но студеният дъжд и голите склонове на планината бяха подходящ декор за едно полесражение. Мрачното сиво небе се бе свело ниско и придаваше на прогнилите постройки неестествен, извънземен вид.

Престрелката бе спряла. В две от външните постройки бушуваше силен пожар, димът се виеше и се сливаше с ниските облаци. Холис преброи най-малко седем трупа, осеяли пътя от едната страна на мелницата за руда.

— Мразя да звуча банално — каза Холис, — но тази гледка не ми харесва.

— Няма признаци на живот — съгласи се Дилинджър, като се взираше през малък, но мощен бинокъл.

Холис внимателно разучи постройките в продължение на още пет секунди и след това заговори в предавателя си.

— Добре, нека да влезем внимателно.

— Един момент, полковник — намеси се един глас.

— Спазвай заповедта — тросна се Холис.

— Сержант Бейкър, сър, от левия фланг. Забелязах една група от пет човека да се приближава към нас по железопътната линия.

— Въоръжени?

— Не, сър. Ръцете им са вдигнати във въздуха.

— Много добре. Вземи хората си и ги обградете. Внимавайте за капан. Майор Дилинджър и аз тръгваме към вас.

Холис и Дилинджър закриволичиха между насипите от рудни отпадъци, докато не откриха коловоза, след което се отправиха с лек бегом към фиорда. След около седемдесет метра в дъжда пред тях се очертаха няколко човешки фигури.

Сержант Бейкър пристъпи напред да докладва.

— В наши ръце са заложниците и един терорист, полковник.

— Спасили сте заложниците? — възкликна гръмко Холис. — И четиримата?

— Да, сър — отвърна Бейкър. — Те са доста изтощени, но иначе са в добра форма.

Офицерите бяха запаметили лицата на двамата президенти и на генералния секретар на Обединените нации по време на полета си от Вирджиния. Сенатор Пит познаваха от средствата за масова информация. Те забързаха напред и бяха облени от вълни на огромно облекчение, когато разпознаха и четирите важни особи.

Голяма част от облекчението им се превърна в изненада, когато видяха, че плененият терорист не бе никой друг, а Руди Гън.

Сенатор Пит пристъпи напред и разтърси ръката на Холис, докато Гън ги представяше.

— Така се радваме да ви видим, полковник — каза сенаторът с грейнало лице.

— Съжалявам, че закъсняхме — измънка Холис, все още не много сигурен как да тълкува всичко това.

Хала го прегърна. Хасан и Де Лоренцо сториха същото. След това дойде ред на Дилинджър, който почервеня като домат.

— Бихте ли ми казали какво става тук? — Холис попита Гън.

Гън изпита мрачна наслада да им натрие носовете.

— По всичко изглежда, че ни спуснахте на едно много критично място, полковник. В мината открихме близо двадесет терористи и един скрит хеликоптер, който те възнамеряваха да използват при бягството си от острова. Вие не счетохте за необходимо да ни включите във вашата система за свръзка, затова Пит се опита да ви предупреди, като изпрати един влак беглец надолу по планината към фиорда.

Дилинджър кимна разбиращо.

— Хеликоптерът обяснява защо арабските похитители напуснаха кораба и оставиха мексиканците сами да се защитават.

— А влакът е бил транспортното им средство до мината — добави Гън.

Холис попита:

— Къде са останалите?

— Когато ги видях за последен път, преди Пит да ме изпрати да спася баща му и тези хора, те бяха обсадени вътре в сградата на мелницата за руда.

— Четиримата сте се изправили срещу близо четиридесет терористи? — попита невярващо Дилинджър.

— Пит и останалите пазеха арабите да не избягат, като им отвличаха вниманието, за да мога да спася заложниците.

— Шансовете им са били по-малко от едно към десет — установи Холис.

— Те се справяха доста добре, когато тръгвах — отговори сериозно Гън.

Холис и Дилинджър се спогледаха.

— По-добре да видим какво можем да намерим — каза Холис.

Сенатор Пит се приближи.

— Полковник, Руди ми каза, че синът ми е горе в мината. Бих желал да се присъединя към вас.

— Съжалявам, сенаторе. Не мога да позволя това, докато районът не е обезопасен.

Гън сложи ръка на рамото на възрастния мъж.

— Аз ще се погрижа за това, сенаторе. Не се тревожете за Дърк. Той ще надживее всички ни.

— Благодаря ти, Руди. Оценявам твоя жест.

Холис не бе толкова уверен.

— Те трябва да са избити до крак — промърмори той под носа си на Дилинджър.

Дилинджър кимна, съгласявайки се.