Клайв Къслър - Съкровище

Йегър изскочи от един офис. Без нито дума за поздрав или съчувствие към раните на Пит, той започна направо по въпроса.

— Открихме го! — съобщи тържествено той.

— Какво открихте? Реката ли? — попита неспокойно Пит.

— Не само реката. Мисля, че мога да ти посоча и самото място с точност до две квадратни мили от пещерата с древните предмети.

— Къде?

— Тексас. Едно малко градче на границата, наречено Рома.

Йегър имаше самодоволния вид на Тиранозавър Рекс, който току-що е обядвал с бронтозавър.

— Получил е името си от седем хълма, точно както и столицата на Италия, макар че тези тук са доста ниски и незабележими, признавам си. Имало е също така и съобщения за предмети от римско време, за които се говори, че са били изкопани от същия район. Подминати с насмешка, разбира се, от професионалните археолози, но какво ли знаят те?

— Тогава реката е…

— Рио Браво, както се нарича на испански — кимна Йегър. — По-известна от другата страна като Рио Гранде.

— Рио Гранде — бавно повтори думите Пит, като се опиваше безкрайно от всяка сричка. Трудно му бе да приеме истината след десетките погрешни хрумвания, слепи догадки и безплодни разсъждения относно местонахождението на съкровището.

— Всъщност май не трябваше да го откриваме — изтърси внезапно Йегър с мрачно лице.

Пит го погледна с лека изненада.

— Защо казваш това?

Йегър поклати тежко глава.

— Защото тексасците няма да се търпят, когато научат върху какво са седели през последните шестнадесет века.

На следващия ден по обяд, след като кацнаха на военноморската въздушна база Корпус Кристи, Пит и Лили, заедно с адмирал Сандекър бяха закарани със Сиймън Фърст Клас до океанския научноизследователски център на НЮМА край залива. Сандекър нареди на шофьора да спре до един хеликоптер, кацнал на бетонната площадка до един дълъг док. Времето беше безоблачно, слънцето грееше самотно в небето. Температурата бе умерена, но влажността беше висока и те бързо започнаха да се потят, след като излязоха от колата.

Хърб Гарза, главният геолог на НЮМА, им махна приятелски и се приближи. Той бе нисък, пълничък, с мургава кожа, с черна блестяща коса и с няколко белега от шарка по бузите. Гарза носеше бейзболна шапка на Калифорнийските Ангели и яркооранжева тениска, чийто цвят бе толкова ослепителен, че Пит успя да я види чак след като затвори за момент очите си.

— Доктор Гарза — кратко каза Сандекър. — Приятно ми е да ви видя отново.

— Чаках с нетърпение вашето пристигане — сърдечно каза Гарза. — Можем да излетим веднага щом се качите на борда.

Той се обърна и представи пилота, Джо Мифлин, който носеше слънчеви очила „Усмихващия се Джак“. Пилотът дълбоко впечатли Пит с оживеността си, която бе горе-долу като тази на някой пън.

Пит и Гарза бяха работили заедно по един проект в пустинния участък на западното крайбрежие на Южна Африка.

— Колко време мина оттогава, Хърб? — каза Пит. — Три, четири години?

— Има ли значение? — каза Гарза с широка усмивка, като се ръкуваха. — Радвам се да бъда отново в един и същ екип с теб.

— Позволи ми да ти представя доктор Лили Шарп.

Гарза се поклони грациозно.

— Специалист по океанография?

Лили поклати глава.

— Сухоземна археология.

Гарза се обърна и погледна Сандекър с любопитно изражение.

— Не е ли морски проект, адмирале?

— Не. Съжалявам, че не си напълно в течение на нещата, Хърб, но се страхувам, че ще трябва да държим истинската цел на нашата работа за известно време в тайна.

Гарза сви безразлично рамене.

— Както кажеш, шефе.

— Единственото, което ми трябва, е да знам посоката — каза Мифлин.

— На юг — каза му Пит. — На юг към Рио Гранде.

Те се спуснаха надолу по брега, успоредно на Интеркоустъл Уотъруей, и прелетяха над хотелите и жилищните блокове на острова Саут Падре. След това Мифлин спусна зеления хеликоптер, върху чиято страна бяха изписани буквите „НЮМА“, под един слой облаци с формата на силно разпукани пуканки и зави на запад под Порт Изабел, където водите на реката Рио Гранде се вливаха в Мексиканския залив.

Земята под тях представляваше странна смесица от блата и пустиня и бе плоска като паркинг за коли. Виждаха се кактуси, които растяха сред висока трева. Скоро през предното стъкло те съзряха град Браунсвил. Тук реката се стесняваше и преминаваше под моста, който свързваше Тексас с Матаморос, Мексико.

— Можеш ли да ми кажеш какво ще изследваме? — попита Гарза.