Клайв Къслър - Съкровище

— Ти нали си израснал в долината на Рио Гранде — попита Сандекър, без да отговори.

— Роден съм и израснах в Лърейдоу, нагоре по реката. Следвах в тексаския колеж Садърнмоуст в Браунсвил. Току-що прелетяхме над него.

— Тогава си запознат с геологическия профил около Рома?

— Да, извършвал съм няколко проучвания в този район.

Сега бе ред на Пит.

— В сравнение със сега как е текла реката няколко века след Христа?

— Течението не е било много по-различно тогава — отвърна Гарза. — О, разбира се, коритото се е премествало при предишни наводнения, но рядко на повече от няколко мили. Много често през изминалите векове то се е връщало на старото си място. Най-голямата промяна е, че тогава Рио Гранде трябва да е била значително по-пълноводна. До войната с Мексико, ширината й е варирала от двеста до четиристотин метра. Основното й корито тогава е било много по-дълбоко.

— Кога е била за първи път видяна от европеец?

— Алонзо де Пинеда е влязъл с кораб в устието на реката през 1519.

— До каква степен тя е приличала на Мисисипи по онова време?

Гарза се замисли за момент.

— По своя характер Рио Гранде е била по-близка до Нил.

— Нил?

— Притоците й идват от Скалистите планини в Колорадо. По време на пролетния разлив, когато снеговете започват да се топят, водите са се спускали към по-долните участъци, като са прииждали на големи вълни. Древните индианци подобно на египтяните са копаели канавки, за да може придошлата вода да отиде до техните посеви. Ето защо реката, която сега виждате, е просто едно малко поточе в сравнение с това, което е била преди. С навлизането навътре в страната на испански и мексикански заселници, следвани от тексаските американци, са били построени нови напоителни съоръжения. След Гражданската война влаковете довели много фермери, които отклонили още вода. Към 1894 опасните плитчини сложили край на плаването с параходи. Ако е нямало напояване, Рио Гранде е могла да стане Мисисипи на Тексас.

— Параходи са плавали по Рио Гранде? — попита Лили.

— В продължение на един кратък период от време движението е било доста интензивно поради търговията, която се развивала нагоре и надолу по течението от двете страни на реката. Цяла флотилия от кораби с веслени колела в продължение на тридесет години е извършвала редовни курсове от Браунсвил до Лърейдоу. Сега, след като построиха язовира Фолкън, единствените плавателни съдове, които се мяркат в долното течение на реката, са лодки с извънбордови двигатели и вътрешни гуми на автомобили.

— Могли ли са плавателни съдове да стигнат до Рома? — попита Пит.

— Дори и по-нагоре. Реката е била достатъчно широка и лесна за лавиране. Всичко, което е трябвало да прави един платноход е да изчака да задуха източният морски бриз. През 1850 един плоскодънен параход успял да стигне в северозападна посока чак до Санта Фе.

Известно време никой не проговори, докато Мифлин следваше меандрите на реката. Появиха се няколко ниски, заоблени хълма. От мексиканската страна, малки градчета, възникнали преди близо триста години, стояха в прашно уединение. Някои от къщите бяха построени от камък и кирпич, с покрив от червени керемиди, докато предградията бяха осеяни с малки примитивни колиби със сламени покриви.

Обработваемата част на долината, с нейните цитрусови горички и полета със зеленчуци и алое, постепенно преминаваше в безплодни равнини с мескитови дървета и магарешки бодли.

— Приближаваме се към Рома — съобщи Гарза. — Градът близнак от другата страна на реката се нарича Мигел Алеман. Като град не представлява нищо особено. Ако се изключат няколкото магазина с антики за туристите, той служи главно за граничен пункт на пътя за Монтерей.

Мифлин набра височина и прелетя над международния мост, след което се спусна отново ниско над реката. На мексиканския бряг мъже и жени миеха коли, поправяха рибарски мрежи или плуваха. Покрай брега няколко прасета се въргаляха в тинята. От американската страна се издигаше скала от жълтеникав пясъчник, която се простираше от речния бряг до главния център на Рома. Сградите изглеждаха доста стари, някои бяха запустели, но всички изглеждаха в добро състояние. Една-две от тях бяха в процес на реконструкция.

— Сградите изглеждат много стари и чудновати — каза Лили. — Зад техните стени трябва да се крие много история.

— Рома е било оживено пристанище във ветроходната епоха на търговското и военното корабоплаване — продължи лекцията си Гарза. — Преуспяващи търговци са наемали архитекти, които проектирали няколко много интересни къщи и търговски сгради. Те са се запазили и досега в много добро състояние.