Клайв Къслър - Съкровище

— Бил си прав, Сам — каза Сандекър, — а тези, които са се съмнявали в теб, са грешали.

— Никой не ми повярва през всичките тези години — мърмореше смаяно Сам. — Дори и след като прочетоха камъка, те ме обвиниха, че аз самият съм гравирал надписа.

— Камък, какъв камък? — остро попита Пит.

— Онзи, който стои хей там в ъгъла. Накарах да преведат надписа в Тексаския университет за древна и съвременна история, но единственото, което ми казаха, бе, „Браво, Сам. Латинският ти въобще не бил лош“. Дълги години след това те не спираха да ме будалкат, че съм бил измислил първокласна рибарска история.

— Има ли копие от преведеното съобщение? — попита Лили.

— Там, на стената. Накарах да го напечатат и да го поставят в стъклена рамка. Отрязах частта, където бяха написали критичното си заключение.

Лили се взря в думите и започна да чете на висок глас. Останалите се скупчиха около нея.

Този камък бележи пътя към мястото, където заповядах да се заровят произведенията от великата Зала на музите.

Аз избегнах клането на нашата флота от варварите и се отправих на юг, където открих пирамиди и бях приет от един първобитен народ за мъдрец и пророк.

Научих ги на всичко, което знаех за звездите и науката, но те използваха съвсем малка част от моето учение, за да постигнат някаква практическа полза. Предпочитаха да се кланят на езически богове и да изпълняват призивите на невежи жреци за човешки жертвоприношения.

Седем години минаха от моето пристигане. Завръщането ми тук е изпълнено с мъка при вида на костите на предишните ми другари. Погрижих се те да бъдат погребани. Корабът ми е готов и аз скоро ще отплавам за Рим.

Ако Теодосий е все още жив, аз ще бъда екзекутиран, но аз с готовност приемам този риск, за да мога за последен път да видя семейството си.

За тези, които прочетат това, в случай че аз загина, входът към пещерата е заровен под този хълм. Застанете на север и погледнете право на юг към скалата до реката.

Юний Венатор

10 август 398 година

— Значи Венатор се е спасил от клането, само за да умре седем години по-късно по пътя си обратно към Рим — каза Пит.

— Или може би е успял да се завърне и е бил екзекутиран без много шум — добави Сандекър.

— Не, Теодосий умира през 395 — каза Лили с почуда. — Само като си помисли човек, че съобщението е било тук през цялото това време и никой не му е обръщал внимание, считайки го за фалшификат.

Веждите на Сам се вдигнаха.

— Вие познавате този Венатор?

— Вървим по дирите му от известно време — призна Пит.

— Търсили ли сте пещерата? — попита Сандекър.

Тринити кимна.

— Прекопал съм всичките хълмове, но не открих нищо, с изключение на това, което виждате тук.

— Колко дълбоко си копал?

— Използвах едно малко багерче преди около десет години. Направих шахта, дълбока шест метра, но намерих само сандала, който е хей там във витрината.

— Можеш ли да ни покажеш мястото, където си открил камъка и другите предмети? — попита го Пит.

Старият тексасец погледна Гарза.

— Смяташ ли, че всичко е наред, Хърб?

— Давам ти дума, Сам, можеш да се довериш на тези хора. Те не са крадци на исторически ценности.

Тринити кимна енергично.

— Добре, нека да тръгваме. Можем да отидем с моя джип.

Тринити подкара своя джип Уогъниър нагоре по един черен път, подмина няколко модерни жилищни постройки и спря пред една ограда от бодлива тел. Той излезе, откачи част от телта и я дръпна встрани. След това се качи обратно зад волана и продължи по една пътека, която бе обрасла и станала почти незабележима.

Когато джипът, който бе с четворно предаване, изкачи билото на един дълъг, наклонен хълм, Сам спря и угаси двигателя.

— Е, ето го и него, хълма Гонгора. Много отдавна някой ми беше казал, че хълмът е бил наречен на името на испански поет от седемнадесети век. Дълбоко недоумявам как са могли да нарекат тази купчина пръст на името на един поет.

Пит посочи към един нисък хълм на четиристотин метра от тях в северна посока.

— Как се казва онзи рид там долу?

— Не съм чувал да има някакво име — отвърна Тринити.

— Къде откри камъка? — попита Лили.

— Почакай, то е малко по-нататък.

Тринити отново запали двигателя и бавно започна да спуска джипа надолу по хълма, като заобикаляше мескитовите дървета и шубраците. След като се подрусаха здравата в продължение на две минути, той натисна спирачките до едно плитко, изровено от водата корито.

Той слезе от колата, отиде до ръба му и погледна надолу.