Клайв Къслър - Съкровище

— С други думи, на вас ви трябва време, за да изчислите цялата стойност на падналия от небето късмет — язвително каза Сандекър. — След това ще започнете политически пазарлъци за древните карти, сочещи местонахожденията на неизвестни нам минерални и нефтени запаси в Средиземноморието. Ако Александър Македонски не се е превърнал на прах, костите му ще бъдат изтъргувани на гръцкото правителство срещу подновени договори за нашите военноморски бази. И докато американският народ усети какво става, вие ще сте разпродали всичко до шушка.

— Не можем да го разгласим — търпеливо заобяснява Шилър. — Не и преди да сме подготвени за това. Ти не можеш да разбереш огромната изгода за външната ни политика, която си поставил в скута на правителството. Ние не можем да се откажем от нея просто така, в името на обществения интерес към исторически предмети.

— Аз не съм наивен, господа — каза Сандекър. — Но открито признавам, че съм един сантиментален стар патриот, който вярва, че хората заслужават повече от правителството си, отколкото получават. Съкровищата от Александрийската библиотека не принадлежат на шепа политици, за да търгуват с тях. Те принадлежат на цяла Америка по силата на правото на собственост.

Сандекър не изчака да му отговорят. Той удари една бърза глътка от млякото, след което извади от куфарчето си един вестник и го хвърли небрежно в средата на масата.

— Тъй като всички са изцяло погълнати от важната задача, вашите помощници са пропуснали едно малко съобщение от телеграфната служба на Ройтер, което бе публикувано в повечето от вестниците по света. Ето ви един вестник от Сейнт Луис, който взех от службата за коли под наем. Статията е на трета страница и я отбелязах с кръг.

Уисмър вдигна сгънатия вестник, отвори го и го отгърна на страницата, посочена от Сандекър. Той прочете заглавието на висок глас, след което захвана текста:

Римляни на тексаска земя?

Според високопоставени източници от администрацията във Вашингтон издирването на огромно подземно скривалище с реликви от прочутата Александрийска библиотека в Египет е приключило на няколкостотин метра северно от реката Рио Гранде в Рома, щата Тексас. Древни предмети, открити през годините от някой си мистър Самюел Тринити, са признати за автентични от археолозите.

Издирването започна с откриването на римски търговски кораб, датиращ от четвърти век след Христа, в ледовете на Гренландия…

Уисмър спря. Лицето му бе почервеняло от гняв.

— Изтекла е информация! Изтекла е информация, дяволите да го вземат!

— Но как… кой? — зачуди се Никълс, шокиран.

— Високопоставени източници от администрацията — повтори Сандекър. — Това може да означава само Белия дом. — Той погледна президента, след това Никълс. — Вероятно някой недоволен помощник, когото един от вашите началници на отдели е предложил за понижение или уволнил.

Шилър погледна навъсено президента.

— Около мястото сега ще загъмжи от хора. Предлагам да заповядате на военните да отцепят района.

— Джулиъс е прав, господин президент — каза Никълс. — Ако не бъдат спрени, иманярите ще сринат онези хълмове в желанието си да намерят съкровището.

Президентът кимна.

— Добре, Дейл. Осигури ми линия до генерал Меткалф, от Обединения комитет на началник-щабовете.

Никълс бързо стана от масата и влезе в кабинета, в който се помещаваха секретите служби и техниците от отдела за свръзка към Белия дом.

— Настоятелно препоръчвам да сложим информационна завеса върху цялата операция — каза напрегнато Уисмър. — Трябва също така да пръснем слух, че откритието е журналистическа измислица.

— Идеята не е добра, господин президент — бе мъдрият съвет на Шилър. — Вашите предшественици се убедиха колко скъпо струва това. Американският народ не трябва да бъде заблуждаван. Информационните медии ще надушат, че се опитвате да прикриете истината и ще ви разкъсат на парчета.

— Присъединявам се към Джулиъс — каза Сандекър. — Отцепете района, но не спирайте разкопките. Информирайте редовно обществеността, без да скривате нищо. Повярвайте ми, господин президент, вашата администрация би спечелила много повече, ако извади съкровищата на бял свят, след като те бъдат открити.

Президентът се обърна и погледна Уисмър.

— Съжалявам, Харолд. Може би всичко това да е за добро.

— Да се надяваме, че е така — каза Уисмър, като гледаше сериозно. — Не искам и да си помисля какво би могло да се случи, ако онзи фанатик Топилцин реши да го направи на въпрос.