Клайв Къслър - Съкровище

Моторницата се насоки към една голяма яхта, която бе пуснала котва извън пристанището край широкия и дълъг плаж. Капестер се беше разхождал по нейните палуби и преди. Той знаеше, че яхтата бе дълга четиридесет и пет метра. Тя бе построена в Холандия и имаше меки аеродинамични форми. Тя спадаше към презокеанския клас яхти и развиваше скорост от тридесет възела.

Когато се приближиха до стълбата за качване, лоцманът намали газта и включи моторницата на заден ход. Капестер бе посрещнат на палубата от един мъж с отворена копринена риза, къси панталони и сандали. Те се прегърнаха.

— Добре дошъл, братко — каза Пол Капестер. — Отдавна не сме се виждали.

— Имаш здрав вид, Пол. Бих казал, че ти и Ахмад Язид сте наддали около осем фунта.

— Дванадесет.

— Доста необичайно е да те видя без униформа — каза Робърт.

Пол сви рамене.

— Започва да ми писва от облеклото на Язид и онази тъпа чалма.

Той отстъпи назад и се усмихна на брат си.

— Много си елегантен. Не те виждам в твоите одежди на ацтекско божество.

— Топилцин временно е в отпуска. — Робърт направи пауза и кимна към палубата. — Виждам, че си взел яхтата на чичо Тиъдър.

— Той почти не я използва, след като фамилията напусна бизнеса с наркотици. — Пол Капестер се обърна и поведе брат си към трапезарията. — Заповядай. Обядът е сложен. След като научих, че си станал ценител на шампанското, аз избърсах праха от една бутилка от най-хубавата реколта на чичо Тиъдър.

Робърт пое предложената му чаша.

— Мислих си, че президентът Хасан те е поставил под домашен арест.

— Единствената причина, поради която купих вилата, е заради съществуването на един таен тунел с дължина сто метра, който върви под земята и излиза в една механична ремонтна работилница.

— Която също е твоя собственост.

— Разбира се.

Робърт вдигна чашата си.

— Да пием за грандиозния план на майка и татко.

Пол кимна.

— Въпреки че в този момент твоето положение в Мексико изглежда по-обещаващо от моето в Египет.

— Ти не си виновен за фиаското на „Лейди Фламбъро“. Планът бе одобрен от семейството. Никой не можеше да предвиди хитростта на американците.

— Онзи идиот Сюлейман Азис Амар — каза грубо Пол, — той издъни операцията.

— Има ли данни за оцелели?

— Агентите на фамилията докладваха, че повече са били убити, включително Амар и твоя капитан Мачадо. Неколцина са били взети в плен, но те не знаят нищо за нашето участие.

— Тогава можем да се похвалим с късмета си. След като Мачадо и Амар са мъртви, нито една разузнавателна служба в света не може да се добере до нас. Те бяха единствената улика.

— На президента Хасан не е било никак трудно да прозре цялата истина, иначе аз нямаше да съм под домашен арест.

— Да — съгласи се Робърт, — но Хасан не може да предприеме никакви действия срещу теб, без да има солидни доказателства. Дори и да опита, твоите последователи начаса ще се вдигнат и ще осуетят всякакви опити за съдебен процес. Съветът на фамилията е да останеш известно време в сянка, докато заздравиш и укрепиш позициите си. Трябва да изчакаш поне една година, за да видим как ще се развият събитията.

— Сега събитията се развиват в полза на Хасан, Хала Камил и Абу Хамид — гневно каза Пол.

— Бъди търпелив. Скоро нашето ислямско фундаменталистко движение ще те вкара в египетския парламент.

Пол погледна Робърт предпазливо в очите.

— Откриването на съкровищата от Александрийската библиотека би могло да ускори до известна степен нещата.

— Чете ли последните новини? — попита Робърт.

— Да, американците твърдят, че са намерили пещерата хранилище в Тексас.

— Притежанието на древните геологически карти може да ти даде големи козове в ръцете. Ако те сочат местонахождението на богати нефтени и минерални запаси, ти може да получиш подкрепата на целия народ, за да оправиш икономиката на Египет.

— Проучил съм тази възможност — каза Пол. — Ако правилно съм разбрал Белия дом, президентът ще използва ценните предмети и свитъците като разменна монета. Докато Хасан се моли и пазари за една нищожна част от египетското наследство, аз мога да изляза пред народа и да представя това като оскърбление към паметта на нашите достойни прадеди. — Пол се поколеба, като мисълта му скачаше напред. След малко той продължи с присвити очи. — С подходяща фразеология мисля, че ще мога да дам друго тълкуване на мюсюлманския закон и на Корана и да призова с тях всички на въстание, което да помете правителството на Хасан.