Клайв Къслър - Съкровище

— За теб е. Адмирал Сандекър.

Пит пое разговора.

— Да, адмирале.

— Забиха ни нож в гърба — отстранени сме от разкопките — информира го Сандекър. — Съветниците на президента са го придумали да прехвърли операцията на Пентагона.

— Това се очакваше, но аз бих предпочел парковите служби. Те са по-добре оборудвани за археологически разкопки.

— Белият дом иска пещерата със съкровището да бъде открита колкото се може по-бързо, за да извадят от нея свитъците и щателно да ги проучат. Те се опасяват от неприятни конфронтации с чужди държави, които могат да поискат подялба на откритите предмети.

Пит удари с юмрук по покрива на джипа.

— По дяволите! Те не могат просто да слязат долу и да нахвърлят всичкото в камиони, сякаш това е някаква вехтошарска стока. Свитъците може да се разпаднат на прах, ако с тях не се манипулира правилно.

— Президентът е поел отговорността за тази рискована операция.

— Миналото не струва и пукната пара пред политиката, така ли?

— Това не е единственият проблем — каза кратко Сандекър. — Някой от помощниците в Белия дом е издал всичко на една чуждестранна информационна агенция. Новината се разпространява със светкавична скорост.

— На площадката вече започнаха да се събират тълпи.

— Не си губят времето.

— Как се отнася правителството към факта, че имотът принадлежи на Сам?

— Нека просто да кажа, че Сам ще получи оферта, която не може да отблъсне — отговори ядосано Сандекър. — Президентът и неговите съмишленици имат грандиозен план как да изкарат политически изгоди от информацията, която се съдържа в свитъците от Библиотеката.

— Баща ми измежду тях ли е? — попита Пит.

— Страхувам се, че да.

— Кой по-точно ще поеме операцията?

— Една рота военни инженери от Форт Худ. Те вече са тръгнали с камиони, като карат със себе си и оборудването. Всеки момент при вас може да пристигне с хеликоптер един отряд от силите за сигурност, който ще отцепи района.

Пит се замисли за момент, след което попита:

— Можеш ли да използваш влиянието си, за да уредиш нашето оставане тук?

— Дай ми някаква история за параван.

— Ако не броим Хирам Йегър, Лили и аз сме запознати с този проблем повече от всеки друг, който ще участва в разкопките. Излез с твърдението, че ние сме жизненоважни за проекта като консултанти. Използвай като коз академичното образование на Лили. Кажи им, че извършваме археологически проучвания за предмети на повърхността. И въобще кажи им каквото ти дойде на ум, адмирале, но гледай да убедиш Белия дом да ни разреши да останем на площадката.

— Ще видя какво мога да направя — каза Сандекър, като се запали по тази идея, макар че нямаше и най-малка представа какво целеше Пит с това. — Единствената пречка ще бъде Харолд Уисмър. Ако сенаторът ни даде едно рамо, мисля, че ще успеем.

— Обади ми се, ако баща ми се опъва. Ще го склоня.

— Ще поддържам връзка.

Пит върна слушалката на Тринити и се обърна към Лили.

— Отстранени сме от случая — съобщи им той. — Разкопките се поемат от армията. Искат да отнесат древните предмети веднага щом ги нахвърлят в каросериите на камионите.

Очите на Лили се разшириха от ужас.

— Но така ще унищожат свитъците — изохка тя. — След като са престояли хиляда и шестстотин години затворени в пещера под земята, ръкописите от пергамент и папирус се нуждаят от внимателни грижи. Те биха могли да се разпаднат от внезапната промяна в температурата или от най-лекото докосване.

— Чухте ме, че представих същите доводи и на адмирала — каза безпомощно Пит.

Тринити изглеждаше капнал.

— Ами-и-и — провлече той, — да бяхме свършили за днес, а?

Пит погледна към коловете, които отбелязваха външната граница на участъка за претърсване.

— Не още — каза бавно той, като обмисляше нещо. — Нека да си свършим работата. Представлението свършва едва след като падне завесата.

Дългият мерцедес спря пред дока на яхтения клуб в пристанището на Александрия. Шофьорът отвори вратата и от задната седалка слезе Робърт Капестер. Облечен в бял ленен костюм и сиво-синя риза с отговаряща по цвят вратовръзка, той не приличаше ни най-малко на Топилцин.

Той бе поведен надолу по няколко каменни стъпала към една моторна лодка, която го чакаше. Той се облегна назад върху възглавниците и започна да се наслаждава на пътуването през пристанището. Скоро излязоха през неговия изход, където в древността се бе издигал прочутият александрийски фар, висок 135 метра, едно от седемте чудеса на света. От останките му бяха останали едва няколко камъка, които по-късно бяха вградени в една арабска крепост.