Клайв Къслър - Съкровище

Холис изглеждаше смутен донемайкъде.

— Опитът, който имаме, се състои главно в укриване в джунгла или гора. Сега имахме възможността да проведем едно успешно занятие по укриване в полугола местност.

— Отлично свършена работа — добави Сандекър, като яко раздруса ръката на Холис.

— Да се надяваме, че генерал Чандлър ще се хване на доклада на любезния капитан — каза Джордино.

— Ако въобще си направи труда да го изслуша — отвърна Пит. — Най-спешната задача, която стои сега пред генерала, е да осуети нахлуването на половин милион чужденци през границата и да им попречи да сложат ръка върху знанията и предметите на изкуството на Библиотеката. Той няма време да се разправя с нас.

— Ами римския меч? — попита Холис, като го вдигна.

— Ще го върнем обратно в музейната колекция на Сам.

Холис погледна към Пит.

— Не го ли откри в изкопа?

— Не.

— Ти май си падаш по копаенето на дупки?

Пит не показа с нищо, че е чул Холис. Той измина краткото разстояние до върха на хълма и погледна надолу по склона към Мексико. Палатковият град се бе увеличил двойно в сравнение с предишния ден. Утре вечер, помисли си той. Топилцин ще отприщи бента на човешката вълна утре вечер. Той се обърна наляво и погледна нагоре към малко по-високия хълм Гонгора.

Военните инженери копаеха точно там, където Лили бе забола маркировъчните колове преди четири дни. Те правеха два отделни изкопа. Единият бе с формата на тунел, чийто свод бе укрепен с опори. Другият представляваше открита мина — издълбан кратер в склона на хълма. Работата вървеше бавно, тъй като генерал Чандлър бе изтеглил повечето от инженерите да помагат в отбраната на границата.

Пит се обърна и се спусна обратно по склона. Приближи се до Холис.

— Кой е най-добрият ти специалист по подривна дейност?

— Майор Дилинджър е един от най-добрите специалисти по взривни вещества в армията.

— Ще ми трябват около двеста килограма нитроглицеринов гел С-6.

Холис го изгледа с истинска изненада.

— Двеста килограма С-6? Десет килограма могат да извадят от строя боен кораб. Имаш ли си представа какво искаш? Сместа нитрогел може да се взриви при удар.

— Също и няколко прожектора — продължи невъзмутимо Пит. — Можем да ги заемем от някоя рок група. Прожектори, мигащи светлини, както и аудио усилватели, които могат да ти спукат тъпанчето.

След това той се обърна към Лили.

— Ще оставя на теб да намериш един дърводелец, който може да скове една кутия.

— Боже мой, защо искаш всичко това? — попита Лили с широко отворени очи от любопитство.

— По-добре е да не питаш — простена Джордино.

— По-късно ще обясня — уклончиво отвърна Пит.

— Звучи ми налудничаво — каза Лили, без да разбира нищо.

Тя бе права само наполовина, помисли си Пит. Планът му бе два пъти по-налудничав от всичко, което тя би могла някога да си представи. Но той не искаше да го разкрие. Държеше всички в неведение. Не смяташе, че е дошъл моментът да им каже, че възнамерява да се появи като главно действащо лице на сцената.

Зеленото волво с табелка „Такси“ спря пред портала на вилата на Язид в околностите на Александрия. Египетските военни постове, които бяха поставени там по личната заповед на президента Хасан, замръзнаха по местата си и застанаха нащрек, тъй като таксито бе спряло, но от него не излизаше никой.

Амар седеше на задната седалка. Очите и челюстта му бяха скрити под дебели превръзки. Той носеше синя копринена роба и малка червена чалма. Единственото медицинско лечение, което бе получил след бягството си от остров Санта Инес, бе по време на една двучасова визита при един хирург в тесните улички на крайните квартали на Буенос Айрес, преди да наеме един частен реактивен самолет, с който прелетя океана и кацна на малкото летище извън града.

Той вече не чувстваше болка в празните кухини на очите си. Болкоуспокояващите лекарства се бяха погрижили за това. Мъчително беше единствено да говори през разбитата си челюст. Въпреки това той изпитваше странно спокойствие. Умът му функционираше със същата безмилостна ефективност, както преди.

— Пристигнахме — обади се Ибн от мястото на шофьора.

Амар мислено си представи вилата на Язид. Пред него изникнаха и най-малките подробности от нея, сякаш я виждаше в действителност.

— Знам — каза просто той.

— Не си длъжен да правиш това, Сюлейман Азис.

— Всичките ми надежди и страхове останаха зад гърба ми. — Амар говореше бавно, като се бореше с болката от произнасянето на всяка сричка. — Това е волята на Аллах.