Клайв Къслър - Съкровище

Амар разкъса лепенките на гърба си с тънкото, триъгълно острие, дълго осемнадесет сантиметра, издаде назад лакътя си като бутало, след което заби ножа в гърдите на Язид, малко под гръдния му кош.

Ударът бе със страхотна сила. Краката на самозванеца, представящ се за мюсюлмански революционер, се отделиха от земята. Очите на Пол Капестер се опулиха от ужас и шок. Единственият звук, който излезе от гърлото му бе едно дрезгаво клокочене.

— Сбогом, влечуго — каза Амар с грачещ глас през кървящата си уста.

След миг той издърпа навън острието и описа с него широка дъга към мястото, където чувстваше, че стои Фавзи. Ножът не бе предназначен за фронтална атака, но ръката му достигна лицето на Фавзи и той усети как острието разряза бузата му.

Амар знаеше, че Фавзи бе десничар и че винаги носеше пистолет, един стар деветмилиметров люгер, в кобур под лявата си мишница. Той се хвърли срещу Фавзи, като се мъчеше слепешком да хване наглия фанатик, докато в същото време отново замахна с ножа.

Лишен от зрение, той закъсня.

Фавзи бе бързо извадил люгера. Той навря дулото в корема на Амар и изстреля два куршума, преди ножът да прониже сърцето му. Той изпусна пистолета и се хвана за гърдите. Залюля се и направи няколко крачи назад като гледаше със странен недоумяващ поглед ножа, който се подаваше под остър ъгъл от гръдната му кост. Накрая той подбели очи и се строполи на пода само на метър от мястото, където бе паднал Капестер.

Бавно, много бавно Амар се свлече върху керамичните плочки на пода и легна по гръб. Вече не чувстваше никаква болка. Пред него изплуваха истински видения, които той виждаше без очите си. Чувстваше как животът го напуска, сякаш отплава по-надолу по някакви поток.

Съдбата на Амар бе предрешена от мимолетната му среща с един човек. Пред него се появи образът на високия мъж със зелени очи и решителна усмивка. Внезапно го заля вълна от омраза и също толкова бързо го напусна. Дърк Пит — това име бе запечатано в дълбините на съзнанието му, които бавно потъваха в мрак.

Той почувства как над него се възцарява едно еуфорично задоволство. Последната му мисъл бе, че Ибн ще се погрижи за Пит. Тогава всички сметки щяха да бъдат разчистени…

Президентът седеше в кожено кресло и наблюдаваше четири телевизионни монитора. Три от тях бяха настроени да приемат основните телевизионни мрежи, докато четвъртият приемаше директно от един армейски комуникационен център, поместен в един военен камион в Рома. Той изглеждаше уморен, но лицето му бе съсредоточено. Очите му блестяха от напрежение и скачаха непрекъснато от монитор на монитор.

— Просто не мога да повярвам как е възможно толкова много хора да бъдат събрани на такова малко място — чудеше се той.

— Храната им е на привършване — каза Шилър, като четеше последния доклад на ЦРУ, пристигнал преди минута. — Трудно се намира вода за пиене, а санитарните възли са задръстени.

— Ще бъде или довечера, или никога — уморено въздъхна Никълс.

Президентът попита:

— За какъв брой хора става въпрос?

— Компютърното преброяване на базата на въздушни снимки показва близо четиристотин тридесет и пет хиляди — отвърна Шилър.

— И те ще нахлуят през коридор широк по-малко от километър — каза мрачно Никълс.

— Мътните го взели тоя копелдак! — избухна президентът. — Не съзнава ли, че хиляди ще бъдат стъпкани или удавени още при преминаването на реката, или въобще не го е грижа за това?

— Повечето от тях са жени и деца — добави Никълс.

— Фамилията Капестер не са известни със своето милосърдие и добра воля — процеди през зъби Шилър.

— Все още не е късно да го премахнем.

Последната реплика бе от Мартин Броган, директора на ЦРУ.

— Убийството на Топилцин ще бъде равнозначно на убийството на Хитлер през 1930.

— При условие, че твоят наемник успее да се доближи достатъчно близо до него — отбеляза Никълс. — Освен това той после ще бъде унищожен от тълпата.

— Имах предвид изстрел с мощно оръжие от четиристотин метра.

Шилър поклати глава.

— Това не е практично решение. Този изстрел може да бъде произведен единствено от възвишението, което се намира на нашия бряг на реката. Мексиканците веднага ще разберат кой стои зад всичко това. Тогава нещата наистина могат да приемат лош обрат. Вместо мирно шествие, войниците на генерал Чандлър ще имат насреща си побесняла тълпа от хора, които ще щурмуват Рома, като използват за оръжие всичко, до което могат да се докопат — пушки, ножове, камъни, бутилки. Тогава вече ще бъдем изправени пред истинска война.