Клайв Къслър - Съкровище

— Съгласен съм с това — каза Никълс. — Генерал Чандлър няма да има друг избор, освен да отвърне с цялата мощ на оръжията си, за да спаси хората си и американските граждани в района.

В израз на безсилие, президентът удари с юмрук по облегалката на креслото си.

— Нищо ли не можем да направим, за да предотвратим масовото клане?

— Както и да го погледнем — отвърна Никълс, — контрата винаги остава у нас.

— Може би трябва да пратим всичко по дяволите и да предадем съкровището на Александрийската библиотека на президента Де Лоренцо. Трябва да направим всичко възможно то да не попадне в мръсните ръце на Топилцин.

— Безсмислен жест — каза Броган. — Топилцин използва древните предмети само като претекст, за да оправдае нашествието си. Нашите разузнавателни източници съобщават, че той планира подобни масови нахлувания на имигранти през Бая в Южна Калифорния и през границата до Ногалес в Аризона.

— Само ако можехме да спрем това безумие — измърмори президентът.

Един от четирите телефона иззвъня и Никълс вдигна слушалката.

— Генерал Чандлър, господин президент. Обажда се по един кодиран канал.

Президентът въздъхна дълбоко.

— Поне мога да погледна лицето на човека, на когото може да се наложи да заповядам да убие десетки хиляди хора.

Екранът на монитора угасна за момент, след което отново светна и показа главата и раменете на един мъж, който наближаваше петдесетте. Лицето му бе изпито, силно прошарената му коса не бе скрита под каска или шапка. Бръчките около сините му очи издаваха напрежението от последните няколко дни.

— Добро утро, генерале — поздрави го президентът. — Съжалявам, че не можеш да ни видиш, но тук при нас няма камера.

— Разбирам, господин президент.

— Каква е ситуацията?

— Току-що заваля силен дъжд, който се явява като дар божи за онези бедни хора. Те ще могат да попълнят запасите си от вода, прахът ще улегне, а вонята от тоалетните им вече започна да намалява.

— Има ли някакви провокации?

— Обичайните лозунги и знамена, но няма насилие.

— От това, което можете да видите, има ли признаци на обезкуражаване на част от хората и има ли някои, които да са започнали да се завръщат по домовете си?

— Не, сър — отвърна Чандлър. — Ако има нещо, то е в обратната посока. Ентусиазмът им расте с всяка измината минута. Те смятат, че техният ацтекски месия е докарал дъжда, а и той се бие по гърдите, като ги убеждава в същото. Няколко групи католически свещеници обикаляха сред хората, като ги молеха да се върнат в лоното на тяхната църква и да се приберат по домовете си. Но негодниците на Топилцин на бърза ръка ги прогониха от града.

— Мартин Броган смята, че те ще тръгнат довечера.

— Моето разузнаване твърди същото. — Генералът се поколеба, преди да зададе съдбовния въпрос: — Има ли промяна в заповедта, господин президент? Все още ли трябва да ги спра на всяка цена?

— Да, генерале, докато не получиш друго нареждане от мен.

— Трябва да заявя, сър, че ме поставяте в много неудобно положение. Не мога да гарантирам, че ако заповядам на моите момчета да стрелят срещу жени и особено срещу деца, те ще се подчинят.

— Разбирам положението ти, генерале, и ти съчувствам, но ако не удържим фронта в Рома, милиони бедни мексиканци ще изтълкуват това за отворена покана да нахлуят безпрепятствено в Съединените щати.

— Не мога да възразя на довода ви, господин президент, но ако открием масиран огън с най-модерни оръжия срещу половин милион души, наблъскани един в друг до краен предел, историята ще ни обвини в извършване на престъпление срещу човечеството.

Думите на генерала напомниха на президента за ужасните нацистки престъпления и Нюрнбергския процес, но той бе твърд в отговора си.

— Колкото и да е отблъскваща тази мисъл, генерале — каза сериозно той, — последиците от бездействието са непредсказуеми. Моите експерти по националната сигурност прогнозират, че държавата ще бъде залята от истерична вълна на самосъхранение, която ще доведе до образуване на доброволни отряди, които ще се надигнат срещу потока от нелегални имигранти. Нито един мексикански американец няма да бъде спокоен. Броят на жертвите и от двете страни може да придобие астрономически размери. Консервативните законодатели ще се надигнат и ще изискат Конгресът да обяви официално война на Мексико. Не искам и да мисля какво може да се случи по-нататък.

Всички присъстващи в стаята ясно виждаха как генералът бе объркан от противоречиви мисли и чувства. Когато той проговори обаче, гласът му бе тих и уверен.