Клайв Къслър - Съкровище

Независимо от това, че генерал Къртис Чандлър имаше зад себе си дълга и блестяща военна кариера, той нямаше да може да преодолее угризенията на съвестта си. Съпругата му се бе поминала предишната година след продължително боледуване, освен това те нямаха деца. На пагоните си имаше една звезда — той бе бригаден генерал и през краткото време, което оставаше до излизането му в запаса, той не можеше да се надява на повишение. Сега той стоеше на хълма, като наблюдаваше как стотици хиляди нелегални имигранти нахлуват в родината и се чудеше защо трябваше да изпита такава горчивина и мъка в края на живота си.

Лицето на помощника му бе придобило почти обезумяло изражение.

— Сър, заповедта за стрелба.

Чандлър се загледа в малките деца, стиснали уплашено ръцете на майките си и на светлината на свещите той видя широко отворените им черни очи.

— Генерале, какво ще заповядате? — попита го умолително помощникът.

Генералът измърмори нещо, но помощникът му не успя да го чуе от силното пеене.

— Извинявам се, генерале, „Стреляйте“ ли казахте?

Чандлър се обърна и очите му заблестяха.

— Пуснете ги да минат.

— Сър?

— Това е заповедта ми, майоре. Да пукна, ако си отида от този свят като убиец на бебета. И за бога, в никакъв случай не изговаряй думите „Не стреляйте“, за да не би някой безмозъчен взводен командир да ги разбере погрешно.

Майорът кимна и забързано заговори в микрофона си.

— До всички командири. Заповедта на генерал Чандлър е да пропуснете имигрантите през линията на нашата отбрана, без да проявявате враждебни действия към тях. Повтарям, оттеглете се от позициите си и ги пуснете да минат.

С огромно облекчение американските войници свалиха оръжието си. В продължение на няколко минути те стояха на едно място, неспокойни и напрегнати, след това обаче някои от тях започнаха да флиртуват с жените; други коленичиха и се заиграха с децата, като ги утешаваха нежно и ги подканяха да си избършат сълзите.

— Простете ми, господин президент — каза Чандлър, като говореше в една камера. — Съжалявам, че трябва да завърша по този начин кариерата си на военен, като отказвам да изпълня заповед на главнокомандващия, но предвид възникналите обстоятелства, аз сметнах, че…

— Не се тревожи — отговори президентът. — Ти свърши великолепна работа.

След това той се обърна към генерал Меткалф.

— Не ме интересува на кое стъпало се намира той във военната йерархия. Моля да се погрижите Къртис да получи още една звезда.

— Ще бъда повече от щастлив да го направя, сър.

— Добре разчетен ход, господин президент — каза Шилър, който осъзна, че мълчанието на президента е било само един блъф. — Вие, без съмнение, познавате добре генерала.

В очите на президента се появи лека усмивка.

— С Къртис Чандлър сме служили заедно като лейтенанти от артилерията в Корея. Той би открил огън по всяка озлобена или необуздана въоръжена тълпа, но по жени и деца — никога.

Генерал Меткалф също прозря истината зад паравана.

— Но вие и сега сте поели огромен риск.

Президентът кимна в съгласие.

— Сега ще трябва да отговарям пред американския народ за това, че не съм оказал съпротива срещу масовото нахлуване на нелегални имигранти в неговата земя.

— Да, но вашата демонстрация на въздържаност ще бъде силен коз в бъдещите преговори с президента Де Лоренцо и другите лидери от Централна Америка — утеши го Оутс.

— Междувременно — добави Мърсиър, — нашите военни и полицейски сили тихомълком ще обкръжат последователите на Топилцин и ще ги върнат обратно през границата, преди американският народ да успее да сформира доброволни отряди за защита, които да обявят война на пришелците.

— Искам операцията да бъде проведена с възможно най-голяма хуманност — твърдо каза президентът.

— Не забравихме ли нещо, господин президент? — попита Меткалф.

— Генерале?

— Александрийската библиотека. Сега нищо не може да попречи на Топилцин да плячкоса историческите находки.

Президентът се обърна към сенатор Пит, който през цялото това време бе седял мълчаливо на края на масата.

— Е, Джордж, армията се оттегли и ти оставаш единственото главно действащо лице. Би ли посветил всички присъстващи тук в тайните на твоя алтернативен план?

Сенаторът сведе поглед надолу към масата. Той не искаше другите да видят тревожното и неспокойно предчувствие в очите му.

— Това е последното, отчаяно средство. Една измама, създадена от сина ми, Дърк. Не знам по какъв друг начин мога да го опиша. Но ако всичко тръгне като трябва, Робърт Капестер, известен още и като Топилцин, няма да сложи ръка на знанието на древните. Но ако всичко се провали, както някои скептици вече предположиха, фамилията Капестер ще завладее Мексико и съкровището ще бъде безвъзвратно загубено.