Клайв Къслър - Съкровище

Блъф, роден от отчаяние, реши накрая той. Американците бяха сложили на масата последната си карта, като се стремяха по този начин да спрат неговите суеверни и безкрайно бедни последователи и да не ги допуснат до съкровището.

— Може да е някакъв номер да ви отвлекат и вземат за заложник — каза един от съветниците му, който стоеше наблизо.

Замислените очи на Топилцин се свиха в презрение.

— Номер, да. Но отвличане, не. Американците знаят, че тази тълпа ще побеснее, ако животът ми бъде заплашен. Замисълът им е прозрачен. С изключение на пратеника, чиято кожа изпратих обратно на Държавния департамент, досега аз съм отказал на всички призиви за преговори със служители на Държавния департамент. Тази театрална постановка представлява просто един несръчен опит за последни преговори лице в лице. Бих се заинтересувал да науча какво предложение са поставили на масата за преговори.

Без да говори повече и без да обръща внимание на последвалите други предупреждения, той нареди да спуснат на земята площадката и слезе от нея. Светлините на прожекторите останаха фокусирани в него, докато той крачеше с високомерна походка нагоре по хълма, сам.

Краката му не се виждаха изпод дългата му роба и той сякаш не вървеше, а се плъзгаше.

Топилцин се движеше с отмерена крачка, като стискаше един колт питон, калибър 0.357, поставен в кобур и закачен на един колан под робата му. Другата си ръка той държеше върху една димна бомба, в случай че му се наложеше да прикрие бягството си зад завеса от оранжев дим.

Той вече беше близо и видя, че фигурата в бойните доспехи на римски легионер бе манекен, взет от някой универсален магазин. Лицето на чучелото бе разтегнато в нелепа усмивка, а нарисуваните с боя очи се взираха безизразно в нищото. Гипсовото му лице и ръце бяха потъмнели и очукани.

Ясно забележимо любопитство, примесено с осторожност и бдителност, озари лицето на Топилцин, когато той започна да разглежда чучелото. Той се потеше обилно, бялата му роба се бе намачкала и висеше отпуснато.

Тогава иззад един гъсталак от мескити излезе висок мъж с рейнджърски ботуши, дънки и бяло поло и застана под светлината на прожекторите. Непознатият го гледаше втренчено с опалово зелени очи, от които лъхаше арктически студ. Той стигна до манекена и спря.

Топилцин почувства, че има предимство. Не се помая нито за миг и първи заговори на английски.

— Какво се надявахте да спечелите с чучелото и светлинното шоу?

— Вниманието ви.

— Моите поздравления. Успяхте. Сега бихте ли ми предали съобщението от вашето правителство?

Непознатият го изгледа продължително.

— Някой казвал ли ви е някога, че облеклото ви изглежда като намачкани чаршафи в някоя хотелска стая на сутринта след абсолвентски бал?

Изражението на Топилцин стана сурово.

— Нима вашият президент е искал да ме обиди, като е изпратил тук един клоун?

— Предполагам, че тук е мястото, където трябва да кажа, че сега е настъпил момента да научите това.

— Имате една минута, за да кажете каквото имате да казвате — той направи пауза и описа широк кръг с ръка, — преди да заповядам на моите хора да продължат настъплението си.

Пит се обърна назад към хълма и погледна въпросително към широката и тъмна равнина, простираща се на километри зад него.

— Настъпление накъде?

Топилцин не обърна внимание на забележката.

— Можете да започнете с вашето име, звание и длъжност в американската администрация.

— Казвам се Дърк Пит. Званието ми е Мистър Пит. Длъжността ми е данъкоплатец на Съединените щати, а ти можеш спокойно да вървиш по дяволите.

Очите на Топилцин загоряха с тъмен пламък.

— Много хора са били постигнати от ужасна смърт за това, че са показали неуважение към този, който говори със самите богове.

Пит се усмихна с отегченото равнодушие на дявола, към когото някой телевизионен евангелист сипе заплахи.

— Ако трябва да говорим, нека да спрем с надутите и високопарни фрази. Ти си измамил бедния народ на Мексико с празни театрални речи, като си им обещал нов живот на седмото небе, който в никакъв случай не можеш да им осигуриш. Ти си един мошеник. От главата до петите ти си един жалък мошеник, затова не ми говори с такова пренебрежение, защото аз не съм един от твоите боклукчии. Въобще не ми пука от такава престъпна измет, каквато си ти, Робърт Капестер!

Капестер отвори устата си, след това рязко я затвори. Той отстъпи една крачка назад. В очите му се четеше изненада и той не можеше да повярва на ушите си.