Клайв Къслър - Съкровище

Капестер се приближи до ковчега в благоговение. Той колебливо протегна ръка и докосна върха му. После внезапно дръпна рязко ръката си и се завъртя с лице към Пит. Лицето му бе изкривено от ярост.

— Измама! — изкрещя той и гласът му отекна в тунелите. — Това не е ковчег на две хиляди години. Боята още не е изсъхнала.

— Гърците са били много напреднали.

— Млъкни!

Десният ръкав на Капестер се вдигна и под него се показа пистолета.

— Край на празните приказки, мистър Пит, къде е съкровището?

— Дай ми малко време — замоли се Пит. — Все още не сме стигнали до главното хранилище.

Той започна да се отдръпва от ковчега, като си придаваше вид на уплашен и продължи да отстъпва, докато раменете му не опряха в стената, където бяха струпани древните мечове и копия. Очите му бързо се насочиха към ковчега, сякаш очакваха този, който е вътре, да се изправи.

Капестер улови потайния поглед и устните му се разтегнаха в многозначителна усмивка. Той дръпна спусъка и изстреля четири куршума. Те пробиха малки дупчици в едната страна, но раздробиха отсрещната, от която се разхвърчаха големи парчета дърво. Вътре в малката подземна галерия ехото, което се получи, бе оглушително, сякаш пистолетът бе гръмнал под гигантска камбана.

Капестер хвана капака, който покриваше горната част на ковчега.

— Твоето подкрепление, мистър Пит? — изръмжа той. — Колко глупаво от твоя страна.

— Нямаше къде другаде да го скрия — отвърна със съжаление Пит. Зелените му очи не излъчваха никакъв страх и гласът му бе твърд и уверен.

Капестер вдигна капака и погледна вътре. Лицето му стана мъртвешки бледо и той се разтрепери от ужас, преди ди пусне капака, който се затвори със силен трясък. Устните му издадоха нисък стон, който се усили и прерасна в едно дълго и протяжно „не-е-е“.

Пит леко се извърна, за да може щитът да прикрие движението на дясната му ръка. Той се отдели от стената на подземното помещение и започна да се приближава към Капестер, докато не застана с лице към лявата му страна, след това погледна неспокойно стрелките на часовника си. Времето му бе на привършване.

Изпълнен с ужас, Капестер отново пристъпи до ковчега и повдигна капака. Този път той го отвори широко и го остави да падне назад. След това с огромно усилие на волята си погледна вътре.

— Пол… това наистина е Пол — запелтечи той, изпаднал в шок.

— Доколкото успях да разбера — каза Пит, — президентът Хасан не е възнамерявал да позволи на последователите на Ахмад Язид да го погребат в гробница като мъченик. Затова трупът бе изпратен по въздуха тук, където може да почивате в мир и двамата.

Капестер бе приковал поглед в брат си. Шокът от разкритието бавно изчезваше и даваше път на скръбта. След миг лицето му се изкриви от горчива ярост.

— Каква е била ролята ти във всичко това? — попита той със злобна нотка в гласа си.

— Аз оглавявах екипа, който намери ключа към мястото, където е било скрито съкровището на Библиотеката. След това терористите, наети от твоя брат, се опитаха да убият мен и моите приятели, но единственото, което успяха, бе да съсипят колата ми, която бе рядък и ценен модел. Това бе голяма грешка. След това, ти и твоят брат взехте баща ми като заложник на „Лейди Фламбъро“. Знаеш за кой кораб говоря. Това вече беше фатална грешка. Реших да не си губя времето повече с вас и дойдох да си разчистим сметките. Ти ще умреш, Капестер. Още една минута и ти ще лежиш тук като брат си — студен и вкочанен. Едно минимално възмездие за онези хора, чийто сърца си извадил и за всички онези деца, които се удавиха поради твоята маниакална алчност за власт.

Тялото на Капестер се изпъна и скръбта изчезна от очите му.

— Но не преди да убия теб! — изкрещя диво той, като се завъртя и се сниши.

Пит се бе подготвил за атаката. Мечът, който той бе измъкнал от купчината до стената, бе вече вдигнат над главата му. Той замахна с него надолу, като описа широка странична дъга.

Обезумял от ярост, Капестер вдигна колта. Още няколко сантиметра и дулото щеше да се изравни с главата на Пит. Металното острие разряза въздуха, като проблясваше под светлината на лампите. Ръката, с която Капестер бе стиснал здраво пистолета и бе започнал да натиска спусъка, се отдели от китката и полетя към тавана. Тя се завъртя няколко пъти във въздуха, след което падна на варовиковия под, като все още държеше здраво пистолета.

Долната челюст на Капестер увисна и един тънък писък разцепи с ехото си подземната кухина. След миг той падна на колене, като се взираше онемял в отрязания си крайник, без да може да повярва, че той вече не е част от него. От раната шуртеше обилно кръв, но Капестер като че ли не съзнаваше това.