Клайв Къслър - Съкровище

— Защо ще искам да ти навредя? — Пит попита с престорена невинност.

— Къде са инженерите, които работеха по изкопа?

— Всеки един мъж, който можеше да носи оръжие, бе изпратен на отбранителната линия до реката.

Лъжата изглежда задоволи Капестер.

— Вдигни си ризата и си свали панталоните под ботушите.

— Пред всичките тези хора? — попита Пит, като се усмихваше.

— Искам да видя дали си въоръжен или имаш някъде скрит микрофон.

Пит вдигна полото си над раменете и свали дънките до глезените си. Нямаше и следа от предавател или пистолет, който да е скрит по тялото му или вътре в ботушите му.

— Доволен ли си?

Топилцин кимна. Той махна с пистолета към входа на шахтата.

— Ти водиш, а аз ще те следвам.

— Имаш ли нещо против да внеса вътре и манекена? Оръжията по него са наистина от римско време.

— Може да ги оставиш в началото на изхода.

След това Капестер се обърна и даде сигнал с ръка на съветниците си, че всичко е наред.

Пит си оправи дрехите, свали оръжията от манекена и влезе в шахтата.

Покривът бе с височина малко под два метра и като тръгна надолу, Пит трябваше да си навежда главата, за да не се удари в опорните греди. Той остави копието и меча, но задържа щита и го постави върху главата си, сякаш да се предпази от падащи камъни.

Като знаеше, че щитът бе почти толкова безполезен, колкото и лист картон срещу изстрелите от едрокалибрен пистолет, Топилцин не възрази.

В началото шахтата се спускаше под стръмен наклон в продължение на дванадесет метра, след което ставаше хоризонтална. Коридорът бе осветен от низ лампи, които висяха от гредите на тавана. Вътре се вървеше лесно, тъй като военните инженери бяха изравнили стените и пода и бяха направили повърхността им гладка. Единственото неудобство бе спареният въздух и праха, който се вдигаше на облаци от техните стъпки.

— Получавате ли звук и картина, господин президент? — попита генерал Чандлър.

— Да, генерале — отговори президентът. — Разговорът им се чува напълно ясно, но когато влязоха в тунела, те излязоха от обхвата на камерата.

— Ще ги поемем отново в пещерата с ковчега, където сме скрили друга камера.

— Къде се намира подслушвателното устройство на Пит? — попита Мартин Броган.

— Микрофонът и предавателят са поставени в предния шев на стария щит.

— Пит въоръжен ли е?

— Не вярвам.

Всички присъстващи в Залата за кризисни ситуации млъкнаха, когато погледите им се преместиха на втория монитор, който показваше изкопаната кухина под хълма Гонгора. Камерата бе фокусирана в един златен ковчег, издигнат в центъра на подземното помещение.

Но не всички очи бяха приковани към втория монитор. Един чифт все още гледаше първия.

— Кой беше този? — внезапно изтърси Никълс.

Очите на Броган се присвиха.

— Какво искаш да кажеш?

Никълс посочи монитора, чиято камера бе все още насочена към входа на подземния тунел.

— Една сянка премина пред камерата и влезе в тунела.

— Не видях нищо — каза генерал Меткалф.

— Нито пък аз — присъедини се към него и президентът. Той се наведе към микрофона, поставен на масата пред него. — Генерал Чандлър?

— Да, господин президент — отвърна незабавно генералът.

— Дейл Никълс се кълне, че е видял някой да влиза в тунела след Пит и Топилцин.

— На един от моите помощници също му се сторило, че зърнал някого.

— Значи не ми се привиждат разни неща — въздъхна Никълс.

— Имате ли представа кой би могъл да бъде това?

— Който и да е бил той — каза Чандлър с изписана върху лицето му тревога, — той не е от нашите.

— Виждам, че накуцваш — каза Капестер.

— Малък спомен от налудничавия план на брат ти да убие президента Хасан и Хала Камил.

Капестер хвърли един въпросителен поглед към Пит, но не продължи по-нататък по тази тема. Съзнанието му бе твърде заето с това да следи всеки един ход на Пит, като същевременно не забравяше да следи и за най-малкия сигнал за опасност от тунела.

Малко по-навътре тунелът се разширяваше в една кръгообразна галерия. Пит намали ход и спря пред един ковчег, поставен върху четири опори, които представляваха скулптури, наподобяващи изправени китайски дракони. Всичко блестеше от злато, което лампите на тавана осветяваха. До една от стените бяха събрани и подпрени оръжия на римски легионери.

— Александър Велики — съобщи Пит. — Предметите на изкуството и свитъците се съхраняват в едно съседно помещение.