Клайв Къслър - Съкровище

Той стоеше на колене и се олюляваше настрани. Силният шок бе потиснал болката. Той бавно погледна нагоре към Пит със замаян поглед.

— Защо по този начин? — прошепна той. — Защо не куршум?

— Малка отплата за един човек на име Гай Ривас.

— Ти познаваше Ривас?

Пит поклати глава.

— Негови приятели ми разказаха за варварския начин по който си го убил и как семейството му стояло до гроба, без да знае, че погребват само кожата му.

— Приятели? — попита безизразно Капестер.

— Баща ми и един човек, който живее в Белия дом — отвърна студено Пит.

Той отново погледна часовника си. След това впи безмилостен поглед в Капестер, който лежеше на земята.

— Съжалявам, че не мога да остана и да оправя тази бъркотия, но трябва да бързам.

След това се обърна и се отправи към изходния тунел.

Той бе направил едва две крачки, когато се спря и закова на място. В средата на входа към подземното помещение стоеше един нисък мургав мъж, облечен в стара и износена армейска бойна униформа. В ръката си държеше къса ловджийска пушка с четири заряда, която бе насочена в стомаха на Пит.

— Излишно е да бързате, мистър Пит — каза той със силен акцент. — Оттук излизане няма.

Въпреки че знаеха за проникването на външно лице в тунела, всички присъстващи в Залата за кризисни ситуации бяха изненадани от внезапната поява на заплашителния непознат. Те безпомощно наблюдаваха сцената, която се разиграваше дълбоко под хълма Гонгора и в душите им започна да се надига тревожно предчувствие.

— Генерал Чандлър — каза остро президентът. — Какво става, по дяволите? Кой е този натрапник?

— Ние също го виждаме на нашите монитори, господин президент, но най-доброто предположение, което ни идва наум, е, че той е от хората на Топилцин. Трябва да се е промъкнал от северната страна, където нашата охранителна линия е твърде разредена.

— Той носи униформа — каза Броган. — Възможно ли е да е някой от вашите хора?

— Само при положение, че нашите интендантски служби обличат войниците ни с бойни униформи на израелската армия.

— Изпратете долу няколко души да помогнат на Пит — заповяда генерал Меткалф.

— Сър, каквито и подкрепления да изпратя, още преди те да са наближили изкопа, тълпата ще помисли, че ние сме тръгнали да заловим или да навредим на Топилцин и ще побеснее.

— Той е прав — каза Шилър. — Те вече започват да нервничат.

— Натрапникът се промъкна в тунела под самия им нос — продължи да упорства Меткалф. — Защо да не могат и неколцина от твоите хора да направят същото?

— Това беше възможно преди десет минути, но не и сега — отвърна Чандлър. — Хората на Топилцин включиха още прожектори. Целият склон е окъпан в ярка светлина. Сега и плъх не може да се шмугне в тунела, без да бъде забелязан.

— Шахтите гледат на юг към тълпата — обясни сенатор Пит. — От другата страна на хълма няма изходи.

— Имаме късмет, че е така — продължи Чандлър, — защото стрелбата, която отекна в тунела, прозвуча като далечен тътен и никой не можа да каже със сигурност откъде дойде тя.

Президентът погледна мрачно сенатор Пит.

— Джордж, ако тълпата се надигне и тръгне нагоре, ще трябва да приключим операцията преди синът ти да може да избяга.

Сенаторът прекара ръка по лицето си и кимна сериозно. След това вдигна очи към монитора.

— Дърк ще се справи — каза той с тиха увереност.

Никълс внезапно скочи на крака и посочи към монитора.

— Тълпата! — извика отчаяно той с дрезгав глас. — Тя тръгна.

Докато другите обсъждаха шансовете му за успех на две хиляди и петстотин километра от Рома, главната грижа на Пит бе черното дуло на ловджийската пушка. Той и за миг не се съмняваше, че мъжът, който я държеше, имаше зад гърба си безброй убийства. Лицето зад дулото имаше отегчено изражение. Ето това се казва късмет, помисли си Пит. Ако след няколко секунди вътрешностите му не бъдеха пръснати по стената зад него, той щеше да бъде смазан от тонове пръст.

Нито едната, нито другата перспектива го изпълваха с особен възторг.

— Бихте ли ми казали кой сте? — попита Пит.

— Аз съм Ибн Телмук, близък другар и помощник на Сюлейман Азис Амар.

Да, помисли си Пит, да. Образът на терориста, застанал на пътя пред мелницата за руда, отново изникна в главата му.

— Вие май пред нищо не се спирате, когато трябва да отмъстите.

— Предсмъртното му желание бе да ви убия.

Пит свали бавно дясната си ръка и отпусна меча, така че острието му да сочи към пода. Той си придаде вид на храбрец, признал поражението си. Отпусна тялото си, сведе рамене и сви леко краката си в коленете.