Клайв Къслър - Съкровище

Силен протяжен вой се понесе от устата на Капестер. Той изпусна колта и Пит го хвана във въздуха. Това бе едно почти перфектно хващане — ръката му се хлъзна по окървавената ръкохватка и пръста му се мушна през отвора на предпазителя на спусъка. Ибн, свит на две от удара с щита, все още вдигаше непохватно късата ловджийска пушка с лявата си ръка, когато Пит стреля.

Пит хвана по-здраво дръжката за следващия откат. Арабинът залитна назад към стената на подземното помещение, след което се наклони напред и падна върху пода. Главата му се удари в твърдата повърхност, като издаде глух и неприятен звук.

Пит стоеше и тежко си поемаше дъх през стиснатите зъби. Чак сега той чу един обезумял глас да крещи от високоговорителя на телевизионната камера.

— Изчезвай оттам! — крещеше Холис. — За бога, бягай навън!

За момент Пит загуби представа за посоките. Той бе така погълнат от битката си с Ибн, че бе забравил кой проход водеше към тунела, от който можеше по-лесно да се излезе и кой към открития кратер, където това бе много по-трудно. Той хвърли един последен бегъл поглед към Робърт Капестер.

Лицето му бе пребледняло от загубата на кръв, но не и от страх, както видя Пит. Омраза изпълваше очите на Топилцин.

— Приятно пътуване до ада — каза Пит.

Отговорът на Капестер бе димната бомба. Той бе успял по някакъв начин да издърпа щифта на взривателя. Тя избухна мигновено и гъст оранжев дим запълни вътрешността на подземното помещение.

— Какво стана? — попита президентът, като гледаше странната оранжева мъгла, която не позволяваше на камерата да снима помещението.

— Капестер трябва да е носил у себе си някакъв вид димно сигнално средство — отвърна Чандлър.

— Защо зарядите още не са взривени?

— Един момент, господин президент.

Чандлър погледна встрани от камерата и размени няколко гневни реплики с един от помощниците си. След това се обърна отново.

— Полковник Холис от Силите за специални операции настоява да получи заповед директно от вас.

— Той ли отговаря за детонацията? — попита Меткалф.

— Да, генерале.

— Можете ли да го включите в нашата комуникационна мрежа?

— Един момент.

Бяха необходими само четири секунди, преди лицето на Холис да се появи на един от мониторите в Залата за кризисни ситуации.

— Съзнавам, че вие не можете да ме видите, полковник — каза президентът, — но познавате гласа ми.

— Да, сър — отвърна Холис през здраво стиснатите си устни.

— Като ваш главнокомандващ, аз ви заповядвам да вдигнете този хълм във въздуха, и то сега.

— Тълпата е тръгнала нагоре по хълма — каза Никълс, почти изпаднал в паника.

Всички се стреснаха и обърнаха — поглед към монитора, чийто екран обхващаше целия хълм. Огромната тълпа се изкачваше бавно нагоре към върха на хълма, като скандираше името на Топилцин.

— Ако се забавите още малко, вие ще убиете много хора — настоятелно каза Меткалф. — За бога, човече, взривявай!

Палецът на Холис застана над бутона.

— Детонация! — каза той в предавателя си, но не натисна бутона. Той прибягна до един от триковете на военните: Никога не отказвай да изпълниш заповед и да бъдеш съден след това за неподчинение. Вместо това отговаряй положително, но никога не я изпълнявай. Неуспешно изпълнената бойна задача бе едно от най-трудните за доказване обвинения пред военния съд.

Той бе решил да изстиска и последната възможна секунда за Пит.

Като сдържаше дъха си, сякаш се гмуркаше под вода, и стиснал здраво очи в лютивия дим, с последни усилия на волята си Пит се мъчеше да накара краката си да се движат, да бягат, да пълзят, да направят каквото и да е, стига само и само да го изкарат по-бързо от онази стая на ужасите. Той влезе в един проход, без да знае дали той водеше към тунела или кратера. Държеше очите си затворени и вървеше пипнешком покрай стената, като ту подскачаше, ту куцукаше.

Вътре в себе си той чувстваше едно изгарящо желание за живот. Просто не можеше да повярва, че ще умре сега, след като бе оцелял след тези изпълнени със смъртна опасност минути. Накрая отвори очи. Те пареха, сякаш бяха нажилени от пчели, но той можеше да вижда. Най-опасната част от дима бе зад него. Около него сега имаше само рядка оранжева мъгла.

Наклонът на шахтата във варовиковата скала започна да се увеличава. Той почувства известно повишение на температурата и лек ветрец. След малко той бе навън в нощта. Звездите бяха над него, почти невидими от светлината на мощните прожектори, която огряваше хълма.