Клайв Къслър - Съкровище

— Този път няма да имаме никакво изтичане на информация от Белия дом — гарантира Шилър в отговор на завоалирания намек на генерала. — Информационната завеса е непроницаема.

Президентът замълча за миг.

— Имахме страхотен късмет, че се отървахме — каза той накрая. — Тълпата от последователи на Топилцин можеше да побеснее и да тръгне да търси отмъщение, след като разбраха, че той е мъртъв.

— След като шокът отмина — каза Сандекър, — те започнаха да се шляят около хълма, като зяпаха в кратера на експлозията, сякаш той бе свръхестествено явление. Кървавите безредици бяха сведени до минимум поради присъствието на жени и деца, както и поради факта, че най-близките поддръжници и съветници на Топилцин се измъкнаха тихомълком и офейкаха набързо в Мексико. Без водач, уморени и гладни, хората започнаха бавно да се изнизват обратно през границата към техните градове и села.

— Според имиграционните служби — каза Шилър, — няколко хиляди са поели на север, но една трета от тях вече са арестувани.

Президентът въздъхна.

— Добре че поне най-лошото свърши. Ако Конгресът приеме нашия план за подпомагане на Латинска Америка, ще трябва да изминат дълги години преди нашите южни съседи отново да стъпят здраво на краката си.

— А фамилията Капестер? — попита Сандекър. — Как ще се справите с тях?

— Министерството на правосъдието издирва всичките им авоари в страната. — Лицето на президента бе безизразно, но в очите му имаше стоманен блясък. — Това е само между нас, господа, но полковник Холис от нашите Сили за специални операции планира да извърши десантно учение на един остров в Карибско море, който не ще бъде назован. Ако някой от фамилията Капестер се случи да е там… е, това ще бъде твърде лошо за тях.

Сенатор Пит се усмихна саркастично.

— След отстраняването на Язид и Топилцин, нашите външни отношения ще изглеждат доста скучни за известно време.

Шилър поклати отрицателно глава.

— Запушили сме само две пробойни в дигата. Най-лошото тепърва предстои.

— Не предизвиквай съдбата, Джулиъс — каза президентът, вече във весело настроение. — За момента Египет е стабилен и след като президентът Хасан се оттегли по здравословни причини и прехвърли управлението на министъра на отбраната Абу Хамид, мюсюлманските фундаменталисти ще бъдат поставени под огромен натиск да намалят исканията си за ислямско правителство.

— Фактът, че Хала Камил се е съгласила да се омъжи за Хамид също няма да навреди на ситуацията — обобщи сенаторът Пит.

Разговорът бе прекъснат при спирането на камиона. Замаскираната врата бе отворена от външната страна и стълбата поставена на мястото й.

— След вас, господин президент — подкани го Сандекър.

Те стъпиха на земята и се огледаха. Районът бе ограден с обикновена верижна ограда и бе смътно осветен от лампи, окачени на колове, които бяха поставени на голямо разстояние един от друг. На една голяма табелка встрани от входа пишеше: „КОМПАНИЯ ЗА ДОБИВ НА ПЯСЪК И ЧАКЪЛ НА САМ ТРИНИТИ“. С изключение на две машини за товарене на чакъл, една голяма кофа от багер и няколко самосвала и ремаркета, цялата площадка бе пуста.

Частите на силите за сигурност, както и електронното детекторно оборудване, които се намираха под земята, бяха практически невидими за тези, които обикаляха площадката и машините на Сам.

— Може ли да се срещна с мистър Тринити? — попита президентът.

Сандекър поклати глава.

— Страхувам се, че не. Добър човек е този Сам. Истински патриот. След като доброволно прехвърли правата си над историческите предмети на правителството, той тръгна на обиколка по света, като целта му е да играе на всяко едно от стоте най-добри голф игрища в света.

— Той получи компенсация, разбира се.

— Десет милиона долара, освободени от данъци — отвърна Сандекър. — Голям зор видяхме, докато го убедим да ги приеме.

След това Сандекър се обърна и посочи един голям зейнал кратер на няколкостотин метра от тях.

— Останките от хълма Гонгора, сега кариера за чакъл. Ние излязохме на печалба след нашата операция по взривяването на хълма.

Лицето на президента помръкна, когато той се загледа в огромния издълбан кратер, където преди се извисяваше върхът.

— Успяхте ли да изровите Топилцин и Язид?

Сандекър кимна.

— Преди два дни. Прекарахме останките им през трошачката за камъни. Смятам, че те сега са част от пътната настилка на някое шосе.

Президентът изглеждаше удовлетворен.