Клайв Къслър - Съкровище

Голяма част от археолозите, преводачите и експертите по съхраняване на древни исторически предмети внимателно пренасяха бронзовите цилиндрични тръби, които съдържаха хиляди древни книги, превеждаха медните етикети към тях и описваха тяхното съдържание. Цилиндрите и техните крехки свитъци бяха опаковани със същото грижливо внимание за транспортиране до Мериленд за проучване и изследване.

— Ето го. — Лили гордо посочи с ръка хранилището. — Досега открихме пълните произведения на Омир, много от изгубените учения на великите гръцки философи, ранни писания на иврит, ръкописи и исторически данни, които хвърлят нова светлина върху християнството. Карти, показващи неизвестни преди гробници на древни царе, местонахождението на отдавна изчезнали търговски центрове, включително Таршиш и Шеба, както и геологически карти на мини и отдавна забравени нефтени находища. Ще бъдат запълнени огромни празнини в хронологията на древните събития. Историята на финикийците, микенците, етруските, както и на цивилизации, за чието съществуване има само устни предания, всички те са тук, описани с големи подробности. Ако могат да бъдат реставрирани, картините ще ни дадат истинска представа за това как са изглеждали безсмъртните личности на древния свят.

За миг президентът като че ли не можеше да продума. Бе онемял. Съзнанието му не можеше да възприеме огромните мащаби на историческото наследство, което лежеше пред очите му. Като изкуство, то бе безценно. Като знание, неговата стойност бе неизчислима.

Накрая той попита с притихнал глас:

— За колко време ще свършите работата си тук?

— Първо ще преместим свитъците, след това картините — отвърна Лили. — Последни ще бъдат пренесени скулптурите. Като работим денонощно, надяваме се да изпразним коридора и галерията и да пренесем благополучно цялата колекция в Мериленд до Нова година.

— Близо шестдесет дни — каза Сандекър.

— А консервацията и превеждането на свитъците?

Лили сви рамене.

— Консервацията ще отнеме много време. На базата на ограничения ни бюджет, прогнозата ни е, че ще са ни необходими около двадесет до петдесет години, за да преведем всичко и да получим пълна представа за това, което притежаваме.

— Не се притеснявайте за фондовете — каза развълнувано президентът. — Проектът ще получи първостепенен приоритет. Лично аз ще се погрижа за това.

— Не можем повече да залъгваме международната общественост, че тези великолепни съкровища са били унищожени — предупреди Шилър. — Ние трябва да излезем с официално съобщение, и то скоро.

— Съвършено вярно — каза сенатор Пит. — Бурните протести, които се надигнаха в страната, както и острата критика от чуждите правителства, не са намалели нито за миг след експлозията.

— Разкажете ми за това — промърмори сухо президентът. — Проучванията на общественото мнение сочат, че популярността ми е спаднала с петнадесет пункта. Конгресът не спира да ме критикува, освен това няма лидер на чужда държава, който да не иска да ми одере кожата.

— Извинете, че се намесвам, господа — каза Лили колебливо, — но ако можете да удържите положението още десетина дни, мисля, че участващите в този проект и аз ще можем да направим един изключителен филм и видеолента, в които ще заснемем най-ценните находки.

Сенатор Пит погледна президента.

— Мисля, че доктор Шарп току-що ни даде една страхотна идея. Драматично разкритие от Белия дом, придружено от документален филм — това звучи фантастично.

Президентът вдигна ръката на Лили и я потупа.

— Благодаря ви, доктор Шарп. Вие току-що направихте живота ми малко по-лесен.

— Размишлявали ли сте за това, каква ще бъде по-нататъшната съдба на древните предмети? — попита Сандекър, като не си правеше труд да прикрие раздразнението в гласа си.

Президентът се усмихна широко.

— Ако мога да убедя Конгреса да отпусне фондовете, а аз съм напълно сигурен, че ще мога, в парка Мел във Вашингтон ще бъде построена сграда, точно копие на Александрийската библиотека и в нея ще бъдат изложени всички предмети, които Юний Венатор е донесъл в Америка от Египет, плюс древни находки от двете Америки. И ако другите страни пожелаят да разгледат тяхното наследство, ние с удоволствие ще им го заемем, за да го изложат на показ у тях. Но то ще си остане собственост на американския народ.

— О, благодаря ви, господин президент! — ахна Лили. От радост тя го прегърна с ръце, без да се стеснява.