Клайв Къслър - Съкровище

— Така им се пада на копелетата.

— Къде е тунелът? — попита Шилър, като се оглеждаше наоколо.

— Хей там вътре. — Сандекър направи жест към една поостаряла каравана, която бе превърната в офис. На една рекламна табела на прозореца й бе изписано „Експедитор“.

Четиримата агенти от службите за сигурност бяха вече излезли от джипа и обикаляха района, а другите двама от шофьорската кабина на камиона скочиха на земята и влязоха в офиса, за да извършват рутинна проверка.

След като групата на президента премина през две врати и влезе в малък необзаведен офис в задната част на подвижния дом, Сандекър ги подкани да отидат в средата на стаята и да се хванат за един парапет, който излизаше от пода. Той махна на една телевизионна камера в един от ъглите на тавана. След миг подът започна да се спуска надолу през караваната и те се озоваха под земята.

— Страхотно! — каза Шилър с възхищение.

— Да, наистина — промърмори президентът. — Вече разбирам защо няма изтичане на информация за този проект.

Асансьорът се спускаше надолу през варовика и накрая спря с леко раздрусване на тридесет метра под повърхността на земята. Те слязоха от него и се озоваха в един широк проход, осветен с флуоресцентни лампи. Покрай стените на тунела имаше редица от скулптури, които продължаваха напред докъдето стигаше погледът.

Една жена ги чакаше, за да ги приветства.

— Господин президент — каза Сандекър. — Мога ли да ви представя доктор Лили Шарп, директор на програмата по каталогизирането?

— Доктор Шарп, всички сме ви дълбоко задължени.

Лили се изчерви.

— Страхувам се, че бях само едно малко зъбно колелце в огромния механизъм — отвърна скромно тя.

След като бе представена на Шилър, Лили влезе в ролята си на екскурзовод и те започнаха обиколката си из съкровищата на Александрийската библиотека.

— Проучихме и каталогизирахме 427 различни скулптури — започна да обяснява тя, — които представляват най-добрите произведения на изкуството, като се започне от ранната бронзова епоха през 3000 година преди Христа и се свърши с трансценденталния стил на Византийската епоха в началото на четвърти век. Ако не броим няколкото петна от просмукала се вода, които могат да бъдат отстранени с химикали, мраморните и бронзовите статуи са забележително запазени.

Безмълвен, президентът тръгна по дългия коридор, като често се спираше да погледне с нескрито възхищение великолепните класически скулптури, някои от които на пет хиляди години. Той бе смаян от безчетния им брой. Всяка епоха, всяка династия и империя бяха представени с най-доброто, което техните скулптори бяха създали.

— Аз наистина виждам и докосвам Александрийската музейна колекция — каза той с благоговение. — След експлозията не можех да повярвам, че не е унищожена изцяло.

— Земните трусове вдигнаха малко прах и събориха няколко парчета варовик от тавана — каза Лили, — но древните предмети останаха непокътнати. Вие виждате скулптурите точно както ги е видял за последен път и Юний Венатор през 391 година след Христа.

След близо два часа разглеждане на невероятната изложба, Лили се спря пред последната находка, преди да влезе в главната галерия.

— Златният ковчег на Александър Велики — съобщи тя с приглушен глас.

Президентът се чувстваше така, сякаш щеше да се срещне с Господа. Той колебливо се приближи до златното вечно жилище на един от най-великите лидери, които светът бе познавал някога и се взря през кристалните прозорчета.

Македонците бяха положили своя цар в неговото церемониално бойно облекло. Бронята и шлемът му бяха от чисто злато. Персийската коприна, от която някога бе направена туниката му, бе почти изчезнала, изгнила след близо двадесет и четири века. Всичко, което бе останало от великия герой на романтичните легенди, бяха костите му.

— Клеопатра, Юлий Цезар, Марк Антоний, всички те са стояли пред ковчега и са гледали останките му — продължи лекцията си Лили.

Един по един те се изредиха пред ковчега, като не можеха да повярват на очите си, че виждат всичко това. След като свършиха, Лили ги поведе към голямата галерия хранилище.

Близо тридесет души работеха усърдно. Неколцина разглеждаха съдържанието на дървените каси, подредени една върху друга в средата на помещението. Картини, изцапани и замърсени, но които подлежаха на възстановяване, заедно с нежните предмети, издялани от слонова кост или мрамор, или излята от злато, сребро или бронз, се каталогизираха и се опаковаха в нови каси, за да бъдат транспортирани на безопасно място в един комплекс от сгради в Мериленд, където щяха да бъдат реставрирани и съхранявани.