Клайв Къслър - Съкровище

— Грижа се тези хора да имат възможност безпрепятствено да извършат едно археологическо изследване.

— Трябва да ви напомня, сър, че това е военна зона и влизането на цивилни в нея е забранено.

— Какво ще кажете, ако ви съобщя, че те са получили разрешение да бъдат тук?

— Съжалявам, полковник. Аз съм на директно подчинение на генерал Чандлър. Той бе ясен и категоричен. Нито един човек, а това се отнася и за вас, сър, който не е от състава на батальона, няма право да влиза…

— Трябва ли да разбирам, че вие се каните да изхвърлите също така и мен?

— Ако не можете да ми представите заповед подписана от генерал Чандлър за вашето присъствие — отвърна нервно Кранстън, — аз ще изпълня неговата заповед.

— Капитане, няма да получите никакъв медал за тази ваша твърдоглавост. Мисля, че ще е по-добре да преразгледате становището си.

Кранстън знаеше много добре, че полковникът си играеше с него като с малка играчка и това никак не му се понрави.

— Моля, без неприятности, полковник.

— Натоварете хората си и се върнете в базата. Избийте всякаква мисъл от главата си, че можете да се върнете тук.

Този диалог доставяше голямо удоволствие на Пит, който с неохота се обърна и слезе долу в изкопа. Там той започна да човърка в пръстта по дъното. Джордино и Сандекър лениво се приближиха до ръба и започнаха да го наблюдават.

Кранстън се колебаеше. Той бе с по-нисък чин, но заповедта, която бе получил, бе повече от ясна. Той реши да отстоява позицията си. Генерал Чандлър щеше да го подкрепи, ако се стигнеше до разследване.

Но преди да успее да заповяда на хората си да очистят района, Холис извади една свирка от джоба си и изсвири пронизително два пъти.

Подобно на призраци, които се надигат от гробовете в някой филм на ужасите, околните храсти оживяха и от тях внезапно излязоха четиридесет фигури, които приличаха повече на шубраци, отколкото на хора и обградиха в широк кръг капитан Кранстън и неговите хора.

Очите на Холис загледаха свирепо.

— Само един знак от мен и е свършено с вас.

— Ти ли свирна, шефе? — попита един храст, чийто глас приличаше на този на Дилинджър.

Самоувереността на Кранстън се стопи.

— Аз… трябва да докладвам за това… на генерал Чандлър — запъна се той.

— Направи го — каза студено Холис. — Можеш също да му съобщиш, че моите заповеди идват от генерал Клейтън Меткалф, началник на обединените началник-щабове. Може да се свържете с Пентагона и да проверите. Тези хора, както и моят отряд не са пристигнали тук с цел да пречат на вашите изкопни работи на хълма Гонгора или да се месят в операциите на генерала по протежение на реката. Нашата задача е да намерим и запазим древните предмети от римско време, които може да са останали на повърхността, преди те да бъдат изгубени или откраднати. Разбрано ли е, капитане?

— Да, сър — отвърна Кранстън, като се вглеждаше неспокойно в изпълнените с решителност мъже, чиито лица изглеждаха страховити под камуфлажния им грим.

— Открих още един! — извика Пит някъде изпод земята.

Сандекър развълнувано махна с ръка на всички да дойдат до изкопа.

— Намерил е нещо.

Конфронтацията бе тутакси забравена и инженерите заедно с хората от ССО се струпаха около ръба на изкопа. Пит бе застанал на четири крака и избърсваше пръстта от един дълъг метален предмет.

След няколко минути той го освободи от пръстта и го подаде много внимателно нагоре към Лили.

От шеговитото й поведение на съблазнителка не бе останало и следа. Тя започна съсредоточено да изследва древната реликва.

— Меч от четвърти век с явен римски произход — съобщи тя. — Почти напълно запазен с незначителна корозия.

— Може ли? — попита Холис.

Тя му го подаде и той нежно обгърна с пръсти дръжката, след което вдигна острието над главата си.

— Само като си помисли човек — прошепна той с благоговение, — че последният човек, който е държал този меч е бил римски легионер!

След това той го подаде с изящен жест на Кранстън.

— Какво ще кажеш да се сражаваш с това, вместо с автоматично огнестрелно оръжие?

— Във всички случаи бих предпочел куршум — отвърна замислено Кранстън — пред перспективата да бъда накълцан на ситни парчета.

Веднага щом инженерите се отправиха по краткия път обратно към лагера си, Пит се обърна към Холис.

— Моите поздравления за маскировката ви. Успях да забележа само трима души от целия ви отряд.

— Беше много тайнствено — каза Лили. — Знаех, че сте наоколо, но не можех да ви видя.