Клайв Къслър - Дракон bg

— Салата от раци и текила с лед.

После се обърна, влезе в СДГП през люка и плътно го затвори.

С-5 беше специално приспособен за спускане на товари от въздуха. В пилотската кабина вторият пилот дръпна една червена ръчка, която се намираше върху арматурното табло пред него. Тя задейства електродвигателите, които отместиха встрани част от товарната площадка.

Сандекър и двама от членовете на екипажа застанаха пред СДГП, надянали предпазни ремъци, които бяха закачени за застопоряващи скоби. Те се надвесиха навън срещу вятъра, който нахлуваше през огромния отвор, вперили очи в Пит, който седеше в кабината за управление на „Големият Бен“.

— До зоната за спускане остават шестдесет секунди — прозвуча гласът на пилота в слушалките, които бяха надянали на главите си. — Вятърът при повърхността продължава да бъде със скорост пет възела. Небето е ясно, луната е в третата си четвърт. Морето е леко развълнувано, вълните са с височина четири фута. На радара не се виждат никакви кораби.

— Условията са благоприятни — потвърди Сандекър.

От мястото си пред СДГП Сандекър виждаше само зейналата черна дупка в товарната площадка. На хиляда метра под тях по морето играеха сребристите отблясъци на луната. Той би предпочел спускането да стане през деня и в спокойно море, но си помисли, че късметът е на тяхна страна, щом няма тайфун.

— Двадесет секунди, броя. — Пилотът започна отброяването до нула.

Пит махна с ръка през прозрачната носова част на огромната машина. Дори и да беше разтревожен, по лицето му нямаше ни най-малък признак за това. Джордино продължаваше да блъска по вратата на тоалетната, обзет от безсилна ярост, но вятърът, който виеше из товарния отсек, заглушаваше звуците.

— Пет, четири, три, две, едно, спускам!

Хидравличните помпи рязко повдигнаха предните краища на големите релси, „Големият Бен“ се плъзна назад и само след три секунди излетя през отвора. Сандекър и членовете на екипажа останаха силно изненадани, че тридесеттонното чудовище изчезна от погледите им толкова бързо.

Едва забележим на лунната светлина, СДГП летеше главоломно към морето като някой метеор от космоса.

Въжетата на многопарашутната система автоматично се освободиха и нощният въздух ожесточено нахлу в трите огромни купола, които се развяха в тъмното небе. Най-после те се напълниха и се разтвориха, главоломният темп, с който чудовищната машина се спускаше, намаля и тя започна да се носи към вълните значително по-бавно.

Пит погледна нагоре и окуражен от спектакъла, който се разигра пред очите му, си отдъхна. Първото препятствие остана зад гърба ми, помисли си той. Всичко, което СДГП трябваше да направи сега, беше да се спусне върху водата в хоризонтално положение и успешно да измине триста и двадесетте метра, преди да се приземи на морското дъно без повреди и с кабината нагоре. Той ясно си даваше сметка, че тази част от операцията беше изцяло вън от неговия контрол. Не можеше да направи нищо, освен да седи със скръстени ръце и да се наслаждава на спускането без особено да се притеснява.

Той погледна нагоре и успя с лекота да различи на лунната светлина „С-5 Галакси“, който бавно кръжеше над СДГП. Зачуди се дали Сандекър беше освободил Джордино от тоалетната. Добре можеше да си представи как приятелят му бълва нескончаем поток от цветисти ругатни.

Господи, колко време беше минало, откакто той и екипът на НЮМА се бяха настанили в „Мочурливи поля“? Три месеца, четири? Стори му се цяла вечност. И все пак имаше чувството, че катастрофата, довела до разрушаването на подводната станция, се беше случила вчера.

Той отново впери поглед в парашутите и се запита дали щяха да осигурят необходимото забавяне на скоростта във водата, както правеха това във въздуха.

Инженерите, които бяха измислили тази безумна мисия, сигурно са били убедени, че ще бъде така. Но те бяха на хиляди мили от мястото, където седеше Пит и всичко, на което разчитаха, бяха куп формули и закони на физиката, на които се подчиняваше падането на тежки предмети. Не бяха направили никакви експерименти с модели или пробно спускане на макет в естествена големина. Това беше въпрос на бърза победа в едно залагане или загуба за сметка на Пит, ако бяха сбъркали в изчисленията.

Да се прецени разстоянието над водата е изключително трудно дори през деня, а нощем това е почти невъзможно, ала Пит успя да зърне на лунната светлина блясъка на водните капчици, които лекият бриз отвяваше от гребените на вълните. До удара във водата оставаха по-малко от петнадесет секунди, заключи той. Пит спусна седалката и се настани удобно върху облегалката, в която някоя предвидлива душа се беше сетила да постави допълнителен пълнеж. Той махна за последен път на кръжащия самолет и веднага осъзна колко глупаво беше постъпил. Те бяха твърде далеч, за да го съзрат в тъмнината; пилотът поддържаше безопасна дистанция, за да предпази куполите на Пит от завихрянето, което самолетът би причинил.