Клайв Къслър - Дракон bg

— А мога ли да попитам, кой, по дяволите, ще ни инструктира как да измъкнем атомната бомба от смачканите останки на самолета и да я взривим? — поиска да узнае Пит.

Сандекър подаде на двамата папки, които съдържаха по четиридесет страници със снимки, схеми и указания.

— Всичко е тук вътре. Ще имате достатъчно време да се запознаете с него и да упражните процедурите, докато стигнем до зоната на спускане.

— Бомбата е престояла под водата в разбития самолет петдесет години. Откъде тази увереност, че състоянието й все още позволява да бъде взривена?

— Снимките от системата за получаване на образи на „Пирамидър“ показват, че фюзелажът на B-29 е непокътнат, което навежда на мисълта, че бомбата не е пострадала при разбиването на самолета. „Майчино дихание“ е била проектирана така, че след евентуално изхвърляне в морето да бъде отново извадена. Компонентите за взривяване на балистичния й корпус са били прецизно отлети и машинно обработени, а след това сглобени с такива допуски, които са гарантирали, че вътрешността й ще бъде водонепроницаема. Онези от хората, които са я създали и които са все още живи, се кълнат, че тя би могла да престои на дъното на морето още петстотин години и пак би могла да бъде взривена.

Джордино изглеждаше раздразнен.

— Експлозията ще бъде осъществена с таймер, надявам се.

— Ще имате на разположение един час преди взрива — отвърна Сандекър. — Максималната скорост на „Големият Бен“ е увеличена в сравнение с тази на „Големият Джон“. Би трябвало да се намирате на достатъчно разстояние, за да не бъдете засегнати от взрива.

— Какво значи „на достатъчно разстояние“? — заинтересува се Пит.

— Дванадесет километра.

— Какъв ще бъде крайният резултат? — попита Пит Сандекър.

— Замисълът е изкуствено да се предизвика подводно земетресение със старата атомна бомба, което да доведе до поредица от обстоятелства, подобни на онези, които причиниха гибелта на „Мочурливи поля“.

— Ситуацията беше съвсем различна. Експлозията на повърхността може и да е причинила подводно земетресение, но нашата база беше унищожена от последвалата лавина и хилядите килограми водно налягане. Тези сили не влияят на сушата, която се намира над водната повърхност.

— Налягането на водата — не. Лавината — да. — Сандекър почука с пръст по картата. — Остров Сосеки е образуван преди милиони години от отдавна изгаснал вулкан, който е изригнал досами брега на Япония и е избълвал река от лава далеч навътре в морето. Някога този огромен пласт от лава, който се е издигал на височина двеста метра, е представлявал част от континентална Япония. Той обаче се е намирал върху меки слоеве от древна утайка. Постепенно под влияние на тежестта си той започнал да потъва надолу в по-меката тиня, докато в края на краищата се озовал под повърхността на водата. Над морското ниво останал да стърчи само върхът му, който бил по-лек и не така масивен.

— Сосеки?

— Да.

Пит огледа внимателно картата и каза:

— Ако разбирам правилно, ударните вълни от бомбата и последвалото подводно земетресение ще разместят и отслабят утайката под него, а островът ще потъне от тежестта си.

— Същото става, когато се намираш на брега, досами водата. Краката ти бавно потъват в пясъка от действието на вълните.

— Всичко това звучи твърде просто.

Сандекър поклати глава.

— Това е само половината. Само ударните вълни не са достатъчни, за да свършат работата. Ето защо бомбата трябва да бъде пренесена на десет километра от самолета, и тогава да се взриви.

— Докъде?

— Склона на дълбоката падина, която минава успоредно на острова. Освен че ще предизвика подводна ударна вълна, очакваме поради силата на експлозията част от стената на падината да се откъсне. Огромната енергия, дължаща се на свличането на милиони тонове утайка по склона на падината, заедно с ударните вълни от бомбата ще породи една от най-разрушителните природни стихии.

— Цунами — изпревари Пит адмирала. — Сеизмична морска вълна.

— Щом островът започне да потъва в резултат на сеизмичните тласъци — продължи Сандекър, — вълната, която в този момент ще е достигнала височина десет метра и ще е набрала скорост от около триста-четиристотин километра в час, ще му нанесе съкрушителен удар. Каквото и да е останало от остров Сосеки над повърхността, ще бъде потопено и центърът „Дракон“ ще бъде наводнен.

— И ние ще отприщим това чудовище? — попита с недоверие Джордино. — Ние двамата?