Клайв Къслър - Дракон bg

Щом пристигнаха, Лорън и Диас бяха съпроводени и въведени в оперативния пункт. Президентът се надигна от масата и пристъпи напред.

— Нямате представа колко се радвам да ви видя — радостно усмихнат каза той. Той притисна Лорън леко в прегръдките си и я целуна по бузата, после прегърна здраво Диас, сякаш сенаторът беше негов близък родственик.

Напрегнатата атмосфера се разведри, когато всички започнаха да поздравяват доскорошните заложници, които бяха успели да избягат. Джордън отиде при тях и тихо ги помоли да влязат в един от съседните кабинети. Президентът ги съпроводи и затвори вратата.

— Прощавайте, че така ви притискаме — каза той. — Разбирам, че сигурно имате нужда добре да си починете, но за Рей Джордън е изключително важно да ви разпита, тъй като в момента тече операция за премахване на заплахата от проекта „Кайтен“.

— Разбираме — отвърна Диас, щастлив, че отново е попаднал във водовъртежа на политическия живот. — Като казвам, че ще се радваме да ви бъдем от полза, сигурен съм, че същото мисли и членът на Конгреса мис Смит.

Президентът учтиво се обърна към Лорън.

— Ще имате ли нещо против?

Лорън изпитваше отчаяна нужда да се изкъпе. Тя беше без грим, косата й беше разрошена, а панталоните, които беше взела на заем от съпругата на един от самолетните техници на остров Уейк, й бяха с цял номер по-малки. Въпреки изтощението и всичко това, тя пак изглеждаше забележително красива.

— Моля, господин президент, какво бихте желали да узнаете?

— Ако можем да оставим подробностите за вашето отвличане, за отношението на Хидеки Сума към вас и невероятното ви бягство за по-късно — спокойно, но твърдо заяви Джордън, — бихме искали да чуем какво можете да ни кажете за разработките на Сума и центъра „Дракон“.

Лорън и Диас мълчаливо размениха напрегнати погледи, които говореха много по-красноречиво от думи за целия спектър от страховити и ужасни неща, които се създаваха в Едо и под остров Сосеки. Тя кимна почтително към Диас, който заговори първи.

— Боя се, че от това, което видяхме и чухме, става ясно, че програмата на Сума за колите бомби представлява само върха на айсберга.

— Петнадесет минути до спускането, господа — прозвуча от говорителите в товарния отсек гласът на пилота.

— Време е да се качвате — каза Сандекър с изопнато лице.

Пит прегърна Джордино през рамото.

— Хайде да идем до тоалетната, преди да тръгнем.

Джордино го погледна.

— Защо сега? На „Големият Бен“ има система за отпадни вещества.

— Предпазна мярка. Никой не може да каже с каква сила ще се стоварим във водата. Пилотите от „Формула 1“ и „Индианаполис — 500“ винаги пускат по една вода преди състезание, за да избегнат вътрешни наранявания в случай, че катастрофират.

Джордино сви рамене.

— Щом настояваш. — Той тръгна към подобната на кабинка тоалетна за екипажа, която се намираше зад пилотската кабина и отвори вратата.

Той едва беше прекрачил прага, когато Пит даде знак на бордовия механик. Механикът кимна леко в отговор и около тоалетната се спуснаха няколко кабела, които бяха затегнати здраво с помощта на лебедката, като плътно затвориха вратата.

Джордино веднага усети какво беше станало.

— Дърк, не! Господи, не прави това!

Сандекър също разбра какво става.

— Не можеш да се справиш сам — каза той, като сграбчи ръката на Пит. — Процедурите изискват двама души.

— „Големият Бен“ може да бъде управляван от един човек. Глупаво е да се рискуват два живота. — Пит трепна, когато отчаяните опити на Джордино да се измъкне от тоалетната се засилиха. Дребничкият италианец лесно би могъл да избие с ритници алуминиевата врата, ако не бяха стоманените кабели, които я опасваха плътно. — Кажете на Ал, че съжалявам и че някой ден ще се реванширам.

— Мога да заповядам на екипажа да го освободи.

Пит леко се усмихна.

— Можете, но преди това трябва да се справят с мен.

— Даваш ли си сметка, че рискуваш да провалиш операцията? Какво ще стане, ако пострадаш при удара с водата? Без Ал ще бъдеш безпомощен.

Пит впери поглед в Сандекър и известно време остана загледан в него. Най-сетне той каза:

— Не искам да ми тежи на ума мисълта, че мога да загубя приятеля си.

Сандекър разбра, че нищо не е в състояние да разубеди неговия директор, който отговаряше за специалните проекти. Той бавно хвана с две ръце дланта на Пит.

— Какво искаш да ти приготвим, когато се върнеш?

Пит се усмихна сърдечно на адмирала.