Клайв Къслър - Дракон bg

После „Големият Бен“ се отмести надясно. Пит извърши необходимите корекции с приборите за управление и отново обърна СДГП наляво. Той почувства как машината леко се премести напред. Той повтори цялата процедура, обръщайки огромната машина наляво и надясно и най-сетне, сантиметър по сантиметър, тя пое напред, набра инерция и увеличи скоростта на придвижването си.

Изведнъж „Големият Бен“ се освободи от прегръдките на тинята и като се устреми нагоре и напред, измина повече от петдесет метра, преди да се измъкне от облака от утайка в прозрачната вода.

Изминаха няколко дълги секунди и из тялото на Пит започна да се разлива едва доловимо усещане за ликуване. Той се отпусна на седалката и позволи на СДГП сам да контролира движението си по морското дъно. После включи автоматичното управление и зададе компютризиран навигационен курс на запад, като изчака няколко минути, за да се увери, че СДГП работи нормално. За щастие, „Големият Бен“ скоро достигна максималната си скорост и се понесе по голата подводна равнина със същата лекота, с която би разоравал царевична нива в Айова.

Едва тогава Пит се свърза със Сандекър и Джордино и им докладва, че е поел към „Демоните на Денингс“.

Във Вашингтон наближаваше обяд, когато Джордън получи съобщението на Сандекър, който се намираше десет времеви зони на запад. Президентът се беше върнал в спалнята си на по-горните етажи на Белия дом, за да вземе душ и да се преоблече. Той стоеше пред огледалото и завързваше вратовръзката си, когато му се обадиха от оперативния пункт.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, господин президент — почтително произнесе Джордън, — но си помислих, че ще искате да знаете, че спускането е преминало успешно. Пит е привел в движение съда за дълбоководни геоложки проучвания.

— Хубаво е денят да започне с една добра новина за разнообразие. За колко време ще стигнат до бомбардировача?

— За един час, може би и по-малко, ако морското дъно е равно и не крие геологически изненади.

— А взривяването?

— Два часа, за да се измъкне бомбата и още три, за да се придвижат до мястото за взривяване и да остане достатъчно време СДГП да се отдалечи на безопасно разстояние.

— Имало ли е някакви проблеми?

— Адмирал Сандекър докладва, че известно време падането го е притеснявало, но СДГП е издържал удара, без да се повреди. Като се изключи това, единствената засечка, ако решите, че това наистина е засечка, е, че Пит успял по някакъв начин да предотврати качването на Джордино и сам провежда операцията.

Президентът изпита тайно задоволство.

— Това не ме изненадва. Той е от онзи тип хора, които биха предпочели сами да се жертват, отколкото да изложат на опасност живота на приятелите си. Какви са последните сведения за колите бомби?

— Специалната група, която е натоварена с търсенето им, е открила двадесет и седем.

— Йошишу и Цубой сигурно са разбрали, че сме по петите им. Ако разполагаха с кода за взривяване на бомбите, досега щяха да се обадят.

— Скоро ще стане ясно дали сме спечелили надпреварата или не — сдържано заяви Джордън.

Президентът тъкмо излизаше от асансьора, когато към него бързо приближи специалният му помощник Дейл Никълс. Президентът веднага забеляза изписаното по лицето му притеснение.

— Изглеждаш така, сякаш си стъпил бос върху мравуняк, Дейл. Какво става.

— По-добре да отидете в залата за видеокомуникации, господин президент. Ихиро Цубой е проникнал по някакъв начин в нашата защитена система и е установил връзка по видео канала.

— В ефир ли е сега?

— Все още не. Изчаква. Настоява да говори лично с вас.

— Предупреди хората в оперативния пункт, за да могат да следят разговора.

Президентът влезе в една зала, която се намираше в салона, на известно разстояние от Овалния кабинет и седна в коженото кресло, разположено в края на малък подиум. На стената в другия край на подиума имаше огромен правоъгълен отвор. Той натисна един бутон върху пулта за управление, вграден в страничната облегалка на креслото и зачака. Изведнъж времето и пространството сякаш се сляха в едно място, в един момент и от другата страна на подиума се появи триизмерно изображение на Ихиро Цубой в естествена големина.

Благодарение на магическата технология на фотониката — излъчване посредством влакнеста оптика — и на изключително усъвършенстваната компютърна техника, двамата мъже можеха да седят и да разговарят, като че ли се намираха в една и съща стая. Изображението беше невероятно детайлно — образът на Цубой изглеждаше ясно очертан и плътен. Нямаше и следа от мъглива прозрачност.